В последния ден на юли отбелязваме църковния празник Богородични заговезни. Празникът е неподвижен и се почита винаги на 31 юли. С него се слага началото на Богородичния пост.
В този ден се заговява от месо и млечни продукти. Около масата се събира цялото семейство.
Поднася се обредна заговезнишка погача. Много е важно тя да не се реже, а да се разчупи от най-старият член на семейството. Нарича се за здраве. В някои краища следващите три дена „тримирят“, гладуват, за да си пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, познат сред българите като Голяма Богородица, който отбелязваме на 15 август.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само
на сурови плодове и продукти и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
На Богородични заговезни църквата почита св. Евдоким. Имен ден имат Евдоким и Евдокия.
