Именитият руски поет озаглавява творбата си „Кърджалия"
Автор: Диана Славчева
Кой не знае Индже войвода, кой не е чувал за него?! Съкровищницата с българско народно творчество изобилства от песни, легенди и предания за този легендарен наш национален герой. В художествената ни литература също има множество разкази, романи и поеми, посветени на него. Ала малцина знаят, че е герой и на пушкинова творба.
Александър Пушкин публикува през декември 1834 г. в сп. „Библиотека за четене" („Библиотека для чтения") своята повест „Кърджалия". Тя започва така: „Кирджалията бил българин. Кърджалия на турски език значи рицар, храбрец. Истинското му име не зная".
В повестта си именитият руски поет разказва кък Кърджалията бил хвърлил в ужас цяла Молдова и завързва сюжета около един от подвизите му по време на сражението с турците на 17 юни 1821 г. в битката при Скулени на река Прут.
Ръкописът на тази творба така и не е запазен до наши дни. Като материал за написването й са послужили събраните от Пушкин сведения за хода на въстанието на генерал-майора от Руската императорска армия и ръководител на гръцката националноосвободителна организация „Филики етерия" Александър Ипсиланти и живота на участниците в неговото въстание, заселили се в Кишинев.
В повестта си Пушкин пише, че когато Ипсиланти започнал да събира войска, Кърджалията завел при него няколко стари свои другари.
За Кърджалията Пушкин чул за първи път, докато живеел в Кишинев през 1823 г. За славния бунтовник му разказва Михаил Иванович Лекс - руски сенатор и таен съветник, с който поетът служи заедно в канцеларията на генерал Иван Инзов, председател на Попечителния комитет за чуждестранните колонисти в Южна Русия.
Първоначално Пушкин възнамерява да използва образа на Кърджалията в недовършеното си епично стихотворение „Чиновник и поет", но когато Лекс му разказва историята на българина, решава да напише повест за него.
Илюстрация към едно от изданията на пушкиновата повест „Кърджалия"
В някои от изданията на неговата творба, посветена на Индже войвода, е обяснено под линия, че турската дума „кърджалия" произлиза от област в Адрианополския вилает и води началото си от турския военен вожд от XIV в. Кърджа Али.
В същия регион, но вече през ХVIII в., се появяват разбойнически шайки, които започват да наричат „кърджалии". Действията на тези отряди никога не са ивали политически характер и във времената на народни вълнения кърджалиите са заставали на страната на онеправданите селяни.
От популярната биография на Индже, чието истинско име е Стоян, е известно, че той получава прякора си от турското ince, т.е. тънък, и това най-вероятно става по времето, когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на XVIII в. По-късно се разделя с кърджалийството и става войвода на хайдушка дружина.
