„Седем Велики народни събрания не можаха да родят свестна Конституция" категоричен е прецизният изследовател на българските загадки Григор Николов. Но това е следствие.
Николай Иванов, познат най-вече с битката си с ортодоксалните историци за истината за погребението и гроба на Левски, е изследвал и причината. И тя в некачествени състав на Първото Велико народно събрание, в което има личности, избирането на които осквернява паметта на Апостола и на Ботев, турски мекерета замесени в далавери, дори съдии обсъждали на смърт въстаници от Април 1976 г. като чорбаджията Юрдан Теодоров.
Самият състав е странен за истинско народно представителство:116 от депутатите са там по
право (?!) - това са духовници, съдии, представители на султана дори, от императорския комисар там са изпратени 21 души, избрани пряко от народа са само 98, но по изследвалия въпроса Николай Иванов, доста от тях не отговарят на съдържанието на фразата.
Самият проект е наречен Органически устав, определение показващо непълен суверенитет на държавата е изготвен от С. Луканов. Определението Конституция дължим на Драган Цанков.
Колкото и прехвалена къде от некомпетентност, къде от недобросъвестност Търновската конституция е далече от истинското народовластие. Най-точен в това отношение е един от нейните строители Калчо Дренков, казал през 1904 г.: „Засега у нас не може и дума да става за конституционно управление. Народът не разполага със съдбините си... всякога ще имаме некадърни управници, готови да продадат за свой личен интерес най-жизнените интереси на страната си!".
Григор Николов пише, че основният закон предполага, а след поправките „винаги е тъкмен не за добруването на народа, а в угода на някоя личност и идея".
И както казва Николай Иванов, заложеното в това начало дава отражение и остава до ден днешен.
И стигаме до първия сблъсък. Князът решава, че Конституцията не му дава възможността да управлява както трябва, народът не го слуша, партиите са се превърнали в котерии, суспендира върховния закон, иска извънредни пълномощия за седем години, в които той по свое усмотрение да свика Велико народно събрание, което да промени Конституцията в негова угода, разбира се.
С него са консерваторите. И се започва: министърът на вътрешните дела генерал Ернрот развихря желязна ръка, учредяват се военни съдилища, в Плевен и Оряхово е обявено военно положение, а тъй като либералите са силни в Търново, Второто Велико народно събрание се свиква в Свищов. За това, което става в България, тогава много точен е в своя отчет до правителството си английския консул Датзиел: „българите са една дивашка нация".
Второто Велико народно събрание трае буквално минути, на 1 юли 1881 г., председател е Тодор Икономов, избраниците са само консерватори. Файдата за Батенберг се оказва, че не е кой знае каква. Ще абдикира след пет години.
Следва регентство. Трето Велико народно събрание, което трябва да избере нов княз, първия поканен отказва, работата се проточва девет месеца, най-сетне има хепи енд. На трона се възкачва княз Фердинанд.
Ново Велико народно събрание имаме през 1893 г. То прави 13 поправки в Конституцията. Докато ги приеме се водят безкрайно безполезни спорове, а ако някой си мисли, че за броят на депутатите пръв е скочил на битка Слави Трифонов, лъже се. Обсъждано е преди 127 години. Точка слага Стоян Цвикю: „Где е по-голяма гаранция дали един народ се управлява от 300 или 550 народни представители или 150. Не е ли у нас Народното събрание контрольор на правителството?". Тия думи като да са изречени днес.
18 години по-късно Петото ВНС трябва само да облече в конституционна форма новата титла на държавния глава: той е вече цар.
Депутатите от Петото Велико народно събрание на обща снимка
Е, между другото цивилната му листа става от 600 000 златни лева а 1 250 000 ама да не придиряме. Колкото до покупателната им стойност тя е равностойна на днешни близо 15 000 000 лева.
Освобождават се от данъци и доходите на царя - нищо работа, но за любопитните съвсем не са били малко, дори само приходите от царската изба в Евксиноград, вино от която царят продава в цяла Европа.
1066 дни трае Шестото Велико народно събрание - от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Председател е Васил Коларов. Разбира се, в него нова конституция е само една от задачите. Ще функционира и като ОНС.
Естествено Конституцията трябва да е гвоздеят на програмата. Тя трябва да определи прехода от капитализъм към социализъм. Всъщност събранието няма кой знае каква грижа да си блъска главата над членове и алинеи, за всичко е помислил вожда и учителя на българския народ, затова и основния закон ще бъде наречен Димитровска конституция.
Тя трябва да бъде приета с пълен блясък на тържеството на вечната мечта на човечеството: човек за човека е брат. За да я аплодират, в ложите са се разположили посланиците на СССР, Франция, Швейцария, Турция, Италия, Румъния, Чехия, Албания. Тук е гаулайтерът Бирюзов с гавазите си Черепанов и Сючков. Това, че демонстративно отсъстват американски и английски представители на Съюзническата комисия, не тревожи никого.
Без да се впускаме в подробности, само обобщаваме: новата Конституция узаконява тоталитарна система, при която БКП налага идеологията си на цялото общество, партийните структури се сливат с държавните, ликвидирано е разделението на властите.
Иначе светът трябва да знае: „В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа... " (член 2). „Всички граждани на НРБ са равни пред закона. Не се признават никакви привилегии.. " (член 71). „На гражданите се осигурява свобода на съвестта " (член 78), „свобода на печата, словото, събранията..." (член 88).
Изобщо... свобода, братство, равенство.
И тече една идилия, докато по някое време мъдрото ръководство на Партията майка решава, че задачата на Димитровската конституция е изпълнена. Преходът от капитализъм към социализъм е необратим, трябва нова конституция, а за да се демонстрира на света нейния народен характер, започва всенародно обсъждане на проекта.
Той е обнародван на 30 март 1971 г., а е изготвен от комисия отначало от 60 депутата, които впоследствие стигат до 78 народни представители - разбира се, всичко под водачеството на другаря Тодор Живков. От народа се очаква да обогати изготвеното с предложения от низините, всяко от които ще бъде анализиране и взето предвид.
Постъпват над 14 000 писмени предложения. Едва ли някое е взето предвид, но да не придиряме.
Две са особеностите на тая Конституция, която ще бъде наречена Живкова. Първо, тя не е приета от Велико народно събрание. Такова не се и предвижда от действащата Димитровска конституция. Второ, приета е на референдум на 16 май 1971 г.
Само вметвам: как си представяте разглеждане и вземане предвид 14 000 писмени предложения от всенародното обсъждане за 35 работни дни?!
Конституцията е приета с 99,99 процента одобрение от целокупния мъдър български народ. Такова щастие, особено неподражаемия член Първи...
Член 67 конституционно съединява законодателната и изпълнителната власт, осъществява върховен контрол. Създава се Държавен съвет, един вид държавен глава.
Институцията Велико народно събрание се възстановява след преврата на 10 ноември, разбира се, не веднага.
Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 г. - 2 октомври 1991 г.) под председателството на академик Николай Тодоров трябва да сътвори нова конституция, която да узакони преход към капитализъм.
Решено е, че Република България има парламентарно управление (член 1,ал.1). „Цялата власт произтича от народа.." (член 1, ал.2). „Държавата е демократична, правова и социална" (чл.4 и 5).
Всички знаем колко социална държава сме, знаем много въобще за новата конституция. Но само да си спомним, че един от нейните баш строители - Светослав Лучников, в момент на изтърваване я нарече „Конституция на безпринципните компромиси".
А емоционалната вицепрезидентка и поетеса дисидент Блага Димитрова викна: „Който подпише тая конституция - да му изсъхнат ръцете!".
Ред е на поредното Велико народно събрание, на поредната Конституция...
