Едно от исканията на бранша днес бе да им се отпуснат държавни субсидии от порядъка на 30 стотинки за килограм произведено грозде, за да могат да покрият поне разходите, направени до момента. Такава помощ обаче се оказа невъзможна
Автор: Севдалина Пенева
Две нови мерки в помощ на селскостопанските производители, пострадали от коронавирусната пандемия, предлага Министерството на земеделието и храните. Един от най-засегнатите сектори е лозаро-винарския. Това бе и една от причините представители на агроминистерството да приемат среща по покана на местната Лозаро-винарска камара.
На срещата присъстваха зам.-министърът на земеделието и храните Лозана Василева, кметът на Поморие Иван Алексиев, инж. Красимир Коев – директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, Йордан Чорбаджийски – председател на НЛВ.
„По линия на държавните помощи се осигури бюджет за мярката деминимис. За първи път гроздопроизводителите ще имат възможност да получат държавна помощ. Тя е 250 лева на хектар. От вчера старитар приема и ще продължи до 2 септември, като до края на същия месец средствата ще бъдат изплатени“, обяви Лозана Василева.
Приемът на документите ще се извършва в областните дирекции на Държавен Фонд „Земеделие“.
„И още една извънредна мярка за гроздопроизводителите, но по линия на програмата за развитие на селските райони, където по предложение на нашата страна се измени регламентът за целия ЕС и се даде възможност да се заделят 2 процента от програмата за обезщетение на земеделските производители, в това число и гроздопроизводителите“, добави Василева.
Бъдещото подпомагане по тази нова мярка ще е в зависимост от площите на стопанството. Най-малките – до 1 хектар, ще получат 300 лева на стопанство, а тези, които са над 50 хектара – ще получат тавана, който за целия ЕС е 7000 евро на стопанство. Предвид патовата ситуация в лозаро винарския сектор в страната, тези помощи обаче не подпомагат реално бранша.
Юлиян Мадевов е потомствен лозар от Поморие, с над 30-годишна практика като производител. Днес той и още 30-тина представители на винаро-лозарския бранш от региона се срешнаха в представители на агроминистерството, за да изложат проблемите си в навечерието на гроздобера. Най-големият е, че няма кой да изкупи реколтата. Ето какво каза той пред наш репортер:
- Предложиха ви да унищожите продукцията си на зелено. Вие направихте ли го?
- Не съм го направил поради две причини – първо, не е рентабилно това, което предлага министерството. Втората е, че за мен това е грехота. Да отглеждаш нещо цяла година и накрая да го унищожиш, това е недопустимо.
- Сега каква е ситуацията в бранша?
- Ситуацията е изходно положение, работим почти на загуба.
- Имате ли някаква надежда, че нещо ще се случи след днешната среща?
- Не, никаква надежда нямам. Мотат ни, водят хора, които не могат да решат проблема и си губим времето, общо взето. На мен не ми трябват субсидии, аз искам да ми се осигури пазар. Качествен пазар.
„Тази мярка на зелено не ни удовлетворява. Тя е противоестествена. Тези 300 лева на декар не могат да покрият разходите ни, които стигнаха вече над 600 лв. през последните няколко години“, казва от своя страна лозарят Младен Върбанов.
Едно от исканията на бланша днес бе да им се отпуснат държавни субсидии от порядъка на 30 стотинки за килограм произведено грозде, за да могат да покрият поне разходите, направени до момента. Такава помощ обаче се оказа невъзможна.
„Има възможност по взаимоспомагателните фондове на ЕС да се съберат средства - 50% от бранша, 50% държавата, с които да се подпомогне националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Това нещо също е предложено, но до този момент не се намери желание в бранша да се възползват. Смятам, че тази година могат да го направят. Само държавата да субсидира допълнително, го няма никъде в ЕС. Ние не можем да го направим, защото ще ни санкционират“, коментира инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
„Интересно е другите държави как постигат това. Имаме информация, че съседите дават много повече с оглед да се задържи населението. А не както тук – много влади хора, които наследиха поминъка от своите бащи и дядовци, се принудиха да се откажат да работят лозята“, контрира Върбанов.
Ако не намерят реализация за продукцията си, изходът пред лозарите е един – да оставят узрялото грозде да изсъхне необрано, а на пролет да изкоренят масивите. От бранша алармират, че лозарството като поминък в България е пред изчезване.
