Добричкият „46-и пехотен Добрички полк” представи българската армия през Втората световна война в парад на униформите и бойните знамена
Автор: Пламен Николов
Възстановчици от Регионален клон „46-и пехотен Добрички полк” взеха участие в две мероприятия в Ловеч, посветени на 143-годишнината от освобождението на града от турско робство и 20 години от създаването на местния клуб на Национално дружество „Традиция”.
По повод годишнината от създаването на ловешкия клон на военно-патриотичната организация в центъра на града на 22 август бе проведен Парад на знамената и бойните униформи. Близо 100 възстановчици от 10 клуба на НД „Традиция” преминаха в тържествен марш по централните улици на Ловеч, като по този начин представиха облеклото, въоръжението и снаряжението на българите през периодите на национално-освободителните борби, Руско-турската Освободителна, Балканската, Първата и Втората световна война.
Начело на парада вървяха реплики на бойни знамена-светини на българската армия. Сред тях бе и знамето на „46-ти пехотен Добрички полк”.
В неделния ден в местността Стратеш – на мястото, където са се водили реалните бойни действия, с историческа възстановка жители и гости на Ловеч се върнаха към събитията отпреди 143 години, когато в разгара на Руско-турската Освободителна война с цената на много българска и руска кръв, на безпримерни героизъм и саможертва на българи и руси Ловеч е освободен.
На възстановчиците от РК „46-и пехотен Добрички полк” бе поверена ключова роля в пресъздаването на събитията. Те пресъздадоха действията на Втори Кубански казачий полк и Лейбгвардейската казашка сотня, които участват и в двата щурма за превземане на Ловеч по време на Освободителната война. Добричкият клуб въведе темата за казачеството в българската военно-историческа реконструкция.
Клубът разполага с 20 кубански казашки униформи, ушити в пълно съответствие с оригиналните. Още в първите минути на възстановката добричките възстановчици енергично щурмуваха турските позиции и прогониха неприятеля. По историческа действителност 4 казашки сотни (480 души) и един артилерийски взвод с 2 оръдия получават заповед на 5 юли 1877 г. да заемат Ловеч. По същото време Видинската армия на Осман паша вече е край Плевен.
Изпратеният отряд атакува разположените в Ловеч 2 роти редовен аскер и 1500 души башибозуци и черкези и след кратко сражение ги прогонва от града. За охрана в Ловеч остават около 400 казаци.
10 дни по-късно с оглед промяната на обстановката, започналите боеве при Плевен и очакваното настъпление на Сюлейман паша през Балкана, Осман паша нарежда на Рифат паша да овладее Ловеч, за да се възстанови връзката на войските при Плевен със София и да се улесни съединяването на турските армии. Рифат паша атакува града с 5000 низами и над 3000 башибозук и черкези.
Малочисленият казашки отряд няма как да удържи града и отстъпва с бой. Последствията от това отстъпление за българското население са ужасни – за пореден път се развихря азиатската жестокост на поробителя. Изклани са над 2500 души, опожарени са десетки села и християнски къщи в Ловеч.
На 22 август, когато на Шипка се водят епичните боеве, руското командване решава да превземе Ловеч, който има важно стратегическо значение в тази решаваща фаза на войната.
Срещу града е изпратен отряд от 22 000 души, включително и 13 казашки сотни с 98 оръдия. Боевете за Ловеч са ожесточени, продължават три дни – от 20 до 22 август.
След като овладяват с цената на много жертви стратегическите височини около града, русите успяват да изтласкат частите на Рифат паша (около 8000 души) и да предотвратят съединяването им с Осман паша, който е напуснал Плевен с около 8000 души и три артилерийски батареи и е само на 20 км. от Ловеч, когато русите заемат града.
Тези героични епизоди от войната за българската свобода бяха проследени наживо от стотици граждани и гости на Ловеч на 23 август. Възстановкатна бе много интензивна – с много движение, атаки, контраатаки и ръкопашни схватки.
Добричките реконструктори получиха поздравления за отличното си представяне и проявеното старание и издържливост в 40-градусовата жега, при изпълнение на възложените им от организаторите нелеки задачи в хода на възстановката „Ловеч – героизъм и саможертва”.
