Изложбата представлява първата картографска колекция на открито в историята на българската картография. Тя ще остане на това историческо място – Петрова нива, постоянно
Автор: Светлана Николова
Изключително ценна от историческа гледна точка картографска изложба на открито може да бъде видяна на едно от символните места в българската история – Петрова нива. Вече втора поредна година, по повод честванията на Илинденско-Преображенското въстание, сбирката се обогатява с нови експонати, включително секретни карти на България, съхранявани във Ватиканския архив.
Разширявайки „паметта“ за Тракия и Странджа чрез картографския им образ, ще се създадат условия и за по-въздействащо геопространствено представяне и присъствие на една обширна европейска територия в общо- европейското пространство.
Тракия е свидетел на безбройни човешки драми и големи етнически размествания, за които новите поколения вече губят познания и актуална родова памет, казва д-р Стефан Пейков от Международния търговски и културен център "Геопан".
Идеята за тази изложба на Петрова нива е именно негова, като продължение на делото на историка Александър Фол.
"Щастлив съм да представя първата карта на български език, издадена в Страсбург през 1843 г. Това е символна карта на България, Тракия и Македония. Направена е по първата френска карта на Пиер Лапи, издадена през 1822 г. от Александър Хаджиросет - бесарабски българин, голяма патриот, който се заселва в България и прави много полезни неща за нашето възраждане", разказва д-р Стефан Пейков.
Тази специална карта е дарение на Петър Мутафчиев, потомък на Шапкаревия род от Охрид. Сред основните дарители, подпомогнали реализирането на идеята, са също така Регионалин исторически музей - Бургас и рибарите от сдружение "Морски сговор".
За пръв път пред широката общественост се показват прочутата етнографска карта на Одринския вилает към 1912 година на Любомир Милетич, както и военна карта на Одринска Тракия и Македония, използвана по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Таблата са 12 на брой, прюс едно. Всичките са с големина метър на два, направени са от устойчив материал, който може да издържи дълго на открито.
Допълнителната карта в колекцията е специално дарение от Димче Младиновски, потомък на братя Миладинови, от Струга, Македония. Тя е изключително интересна, показва състоянието на вековните гори в България през 30-ге години на миналия век. Издадена е през 1937 г. Изработена е под ръководството на Отделението по горите, чийто директор по това време е Димитър Загоров.
"Това не е случайно. През 1936 г. се обявява стопанската експлоатация на горите. Тоест, обръща се особено внимание на ползването на горите в България с цел повдигане на икономическото развитие на страната. Тогава започва създаването на нови горски стопанства – Звездец, Граматиково, Ново паничарево, Кости", казва лесовъдът Дико Патронов.
От 1928 до 1931 година започва създаването на защитените територии в България. Първият резерват е създаден в Странджа и заедно с него – Парангалица в Рила планина.
На картата в кафяво и жълто са отбелязани старите гори с дървета на над 100 и 200 години.
"Любопитен факт е, че сега ако наложим върху тази карта една съвременна, която отразява моментното състояние на тези гори, ще видим, че няма почти никаква промяна. Така че тези неща, които ги виждаме сега в сърцето на Странджа, ние сме успели да ги съхраним през последните 50 - 60 години, чрез създаването на защитени паркове и резервати", допълва Дико Патронов.
Днес горите над 100 години заемат близо 30% от площта на Природен парк „Странджа“, в защитените резервати Силкосия, Узунбужак, Витаново, Средока и Тисовица, с площ над 5000 хектара. От нас зависи да ги съхраним и за следващите поколения.
Изложбата представлява първата картографска колекция на открито в историята на българската картография. Тя ще остане на това историческо място – Петрова нива, постоянно.
