Преди това за малко селището, обявено за град преди 70 години, за малко да бъде наречено Сталино
Автор: Десант
На 26 август се навършиха 70 години от обявяването на Мездра за град. Кръглата годишнина ще бъде отбелязана с празнична програма през периода 6 – 22 септември.
Проучване на председателя на мездренското краеведско дружество – Мирослав Гетов, публикувано в сайта на общината, хвърля светлина върху малко известни факти от предисторията на това събитие. Малко известно е, че е съществувало намерение градът да носи името на Вълко Червенков.
Още в края на 20-те години на XX век местните жители вече имат самочувствието, че Мездра се развива като търговски, индустриален, транспортен, просветен и културен център на повече от 30 села от Врачанска и Орханийска (Ботевградска) околии.
„Мездра расте и напредва и ще се доближи до онова значение, което е имала и играла въ дълбоката древност… Бъдещето работи за нея, тя това напълно заслужава“, заключава в първата писмена „История на с. Мездра, Вратчанска околия“ (1928 г.) първият историограф на селището Никола (Нино) Алипиев, директор на Прогимназия „Тодор Балабанов“.
Първият опит Мездра да бъде обявена за град е направен през първата половина на 40-те години на миналия век. На 30 октомври 1943 г. Общинският съвет (ОбС), оглавяван от кмета Иван Тошев, решава да помоли Министър-председателя и Министъра на вътрешните работи и народното здраве „…да направятъ зависящето предъ почитаемия Министерски съветъ за приемането на с. Мездра на градъ Мездра.“
„Кметътъ докладва, че с. Мездра по своя външенъ видъ - свидетелстват документите, – въ благоустройствено, здравно, културно, просветно и стопанско отношение надминава много провинциални градове въ страната и напълно носи белега на градъ…“
Сред изтъкнатите мотиви за искането са наличието на държавни и обществени учреждения, на десетки търговски фирми, занаятчийски и индустриални предприятия, на кооперативни сдружения, учебни и здравни заведения, нарастването на населението (около 3000 души в 800 домакинства със 780 сгради) и т. н. За съжаление, по една или друга причина това предложение не получава подкрепа от централната изпълнителна власт.
Три години по-късно, на 16 декември 1946 г., Общинският народен съвет (ОбНС) решава да се сформира делегация от отечественофронтовските организации, О. Ф. комитет и др., водена от кмета Дамян Георгиев, която „да се яви в МВР и да осветли министъра за нуждата от прогласяването на Мездра за град“ – мисия, която отново не се увенчава с успех.
През есента на 1949 г. този въпрос отново е поставен на дневен ред. На 24 септември 1949 г. ОбНС, председателстван от Никола Ваклинов, решава да помоли Околийския народен съвет – Враца „да изготви мотивиран доклад до Президиума на Великото народно събрание (ВНС) и да ходатайства да се издаде указ за обявяването на с. Мездра за град.“
На 12 ноември 1949 г. временната управа на Окръжния народен съвет – Враца, като взема предвид, че „населението в с. Мездра наброява над 6000 души, че е стопански център на повече от 30 села, че е железопътен възел, че има голям брой индустриални предприятия, че има почти всички учреждения, които се намират и в града, че населението в грамадното си болшинство е заангажирано на работа в предприятията, учрежденията, занаятчийските работилници, кооперативните и общински магазини и др., и че същото е застроено с хубави масивни сгради, намира, че искането е основателно“, поради което дава мнение пред Президиума на ВНС Мездра да бъде обявена за град.
Същевременно на 22 ноември 1949 г. ОбНС настоява пред Околийския народен съвет – Враца да направи постъпки пред Президиума на ВНС с. Мездра да бъде преименувано в град… Сталино. Мотивите за това решение са издържани в типичната стилистика за ерата на „култа към личността“, а моментът кореспондира с предстоящото честване на 70-годишния рожден ден на другаря Сталин.
Този характерен за времето на тоталитаризма идеологически ход обаче среща неодобрението на висшите партийни комунистически функционери както на регионално, така и на национално ниво, коментира Мирослав Гетов.
Но с това опитите Мездра да бъде преименувана по конюнктурни, идеологически причини не спират. На 29 юли 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Никола Ваклинов докладва, че ЦК на БКП и Президиумът на НС са одобрили протокола на ОбНС за обявяването на Мездра за град.
В последвалите разисквания се констатира единодушно, че тогавашният министър-председател и генерален секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков се радва на „особена висока почит и уважение" в Мездра и затова управата на съвета, комитетът на БКП и комитетът на ОФ „намират, че името на селището ни следва да бъде променено" и то да се нарича град… Червенков!
В крайна сметка с Указ №435 на Президиума на Народното събрание от 26 август 1950 г. Мездренската селска община е призната за градска община и така Мездра става 110-я град в България.
По това време в административно-териториално отношение Мездра се числи към Врачанска околия и има около 6000 жители, а в състава на общината (освен града) влизат селата Боденец, Брусен, Дърманци, Крета и Ослен Криводол.
Въпреки парламентарния указ, подписан от тогавашния председател на Президиума на Народно събрание Георги Дамянов, градската управа прави още един опит Мездра да смени името си като получи антропонима на „видния държавник“ Вълко Червенков - уж че такова било „искането на гражданството.“
И тази молба обаче остава без последствие и градът запазва своето име, което носи още от основаването си в края на XIX век, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица. Тогава се прави гара, около която започват да се заселват хора. А след построяването на линията Мездра – Видин, тя става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.
