На 29 октомври отбелязваме деня на онези силни духом хора, които преди около два века напускат България, но България завинаги е останала и живее в сърцата им
Автор: Десант
Историята на бесарабските българи започва с масовото преселване на български семейства от различни краища на родината и установяването им на територията на днешна Украйна и Молдова, където се създават десетки села и градове. В тези населени места се построяват църкви, а по-късно към тях се създават училища, и това говори за стремежа към духовно развитие на народа.
Историческото училище на бесарабските българи е Болградската гимназия, която е възпитала редица обществени, политически, военни дейци и учени, сред които са Александър Малинов, Олимпий Панов, Александър Теодоров-Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други.
Днес тези имена са познати на много от нас, защото те успяват да направят значителен принос за страната в периода на освобождението, съединението и обявяването на независимостта на България.
В паметта на бесарабските българи живее и периодът, който е преплетен с промяна на политически режими, потискане на права, забрана за използване на роден език, но нито една от многобройните трудности не е била способна да сломи силата на българския дух.
Днес, след повече от два века, бесарабските българи пазят онази силна любов към България и пазят традиции, обичаи, култура и език, които се предават на следващите поколения.
Борбата за съхранение на нашата самобитност не е по-малка от времето на нашите предци, но ние нямаме право да отстъпваме и сме длъжни да крепим българския дух, пренесен през векове. Нека бъдем здрави и нека има мир в нашите къщи и нека помним, че сме силни, защото сме българи, се казва в обръщение на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ до българските медии.
Историята на традицията
На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне в Болград", Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност.
През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма.
Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.
Традиция е вече всяка година на 29 октомври, Деня на бесарабските българи, Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец” да организира мероприятие по повод на празника. Дълги години темата за бесарабските българи бе във информационен вакуум.
Макар че още през 1938 г. Инициативен комитет излиза с предложение - 29 октомври да бъде обявен за Ден на бесарабските българи, първото официално честване е организирано в София през 1998 г. от Дружество "Родолюбец" по инициатива на члена на дружеството Мирчо Сливенски, чийто баща е родом от сливенската махала на град Болград. През последните години българските дружества в Украйна и Молдова провеждат мероприятия и акции посветени на празника.
„За ония, които запазиха духа си" - за заслугите на бесарабските българи
Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя - българите в Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне" - да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.
Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий" Димитър Тодоров към читателите на вестник „Българска Бесарабия". Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.
