До 30 ноември трябва да приключи общественото обсъждане на наредба, която ще направи възможно производителите на плодове, зеленчуци и зърнени продукти да продават директно на пазара определени количества от своята продукция. Целта е да се премахнат посредниците по веригата, които надуват цените.
Наредбата урежда правилата за директни доставки от производителя до потребителя на малки количества първични продукти от растителен произход, с гаранции, че продуктите отговарят на изискванията за безопасност на храните.
Проектонаредбата разписва подробно максималните количества суровини, които фермерът годишно може да доставя директно до крайния потребител. Например производителят на домати, краставици, моркови и лук може да продава най-много до 2 тона годишно, до 1800 килограма е таванът за директни продажби на пипер, до 2200 кг - таванът за картофите.
Така ограничените количества, както и възможността за контрол на изискванията провокираха най-разпалените коментари сред фермерите. Някои от тях определят проектонаредбата като дискриминационна и коментира, че ако досега пазарът не ги е унищожил, то този документ ще заличи дребните производители.
„Изобщо няма логика в това нещо – защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което произвежда един производител и продава? Единствената логика, която ние виждаме – по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави“, коментира в ефира на националното ни радио Милен Стоянов от Асоциация „Биопродукти“. Такова ограничение по думите му би имало смисъл само за нерегистрираните земеделски стопани, за да се предотврати нелоялна конкуренция.
Ако наредбата остане в този вид, огромна част от производителите ще продават в сивия сектор, прогнозира Стоянов. „Нито ще се отчитат количества, нито ще се отчитат продажби“, посочва той. Така нищо няма да отива към държавния бюджет като данък и към осигурителната система.
Практически е невъзможно да се контролира кой производител какво количество продава, така както е уредено в проекта за наредба, става ясно от думите на Милен Стоянов. „Това означава до всеки производител да има по един полицай или някакъв служител да контролира аз колко съм откъснал, колко съм изнесъл на пазара и колко съм продал на търговец.“
Тодор Джиков от Асоциацията на картофопроизводителите смята, че наредбата се прави в отговор на европейски изисквания.
„За съжаление доста често явно и в Европа, в Брюксел, където се пишат тези регламенти, ги пишат хора, които не са обували ботуши. Не знаят на терен за какво става въпрос.“
Логика няма, категоричен е Джиков, който се пита защо регламентът е написан в тонаж, а не в хектари. „От един декар картофи аз тази година мога да добия 2 тона, другата година мога да добия 4 тона в зависимост от много неща. Това означава ли, че ако ми сложат само добивите, аз другите два тона вече трябва да ги продам на друго място и няма да съм вече производител на дребно? Би трябвало да се върже добив към декар.“
Практически контролът е невъзможен, потвърждава Тодор Джиков. И дава пример с произведени 4 тона картофи. „Аз си продавам двата тона – на Пешо комшията, на Гошо комшията. Другите два тона ще ги продам на другия Пешо, от съседната махала. Как ще ме контролират, се пита в задачата, че съм минал 2 тона?“
За Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ някои от текстовете в проектодокумента имат положителни страни, но други се нуждаят от прецизиране. Той определя наредбата като опит да се въведе някаква регулация в търговията на първични продукти от растителен произход. Остава неясен обаче терминът бизнес оператори с храни, допълва той и уточнява, че тази наредба не касае земеделските производители, регистрирани по Наредба 3.
