Нашето поклоние започва от пристанището (арсаната) на Зограф. Един работник спомена при първото ми поклонение, че кулата е построена от Стефан Чалмата (?). Каза още да почакам малко, докато дойде кола да ме вземе до манастира. Чакам, чакам и не стърпях, и тръгнах по каменистия път нагоре.
Уф, този път няма ли край! Слава Богу, че пикапът с работниците ме настигна и ме взе. С пет км в час по целия път!
Стефан Чел Маре, та той е молдовският господар Стефан III Велики (1457-1504 г.) – мисля си аз, докато се возя като Пух. Клатушкам се и се тръскам в каросерията по многобройните завои.
За жилищната кула разбрах, че тя е построена от Стефан Велики. Вътре в нея има запазен каменен надпис на старобългарски: ,,Йоан Стефан воевода, по Божия милост господар на молдовската земя, син на Богдан воевода, сътвори тази къща за кораби в годината 6983 (1475)“.
Слава Богу, пристигнахме!
Днес на манастирската ограда ще ви посрещне образът на св. Георги. Съвременната мозайка е на св. Георги Победосец – патрона на манастира Зограф.
Зад лозето величествено изправя снага най-големият български манастир ,,Св. Георги“. Зографският манастир е възстановен от молдовските войводи след опожаряването, резграбването и разрушаването му от рицарите пирати от Родос. Възообновяването на манастира (1466-1592 г.) е започнато от Стефан Велики, като той дори е забавил строежа на своя манастир Путна в Карпатите.
Построена е огромна трапезария за 180 човека със запазен надпис: ,,Во Христа Бога верният Йоан Стефан воевода, по Божия милост господар на молдовлахийската земя, син на Богдан воевода, сътвори тази трапезария в лето 7003 (1495). “
Влизаме в главния храм ,,Св. Георги“. Старият главен храм е съборен и е съграден нов, по-голям храм. Но благодетелят на Зограф не е забравен и е изписан в него.
Вдясно в притвора на главния храм на Зограф откриваме стенопис. На него вдясно е Стефан Войвода, молдовският ктитор, а вляво е Иван Асен, българският цар.
Вътре в храма откриваме още: Чудотворната икона на св. Георги Победоносец също е дар от Стефан Велики. Запалваме свещ и се прекръстваме.
Манастирските хроники ни ракриват причините за това: ,,Турците често нападали земите на молдовския воевода Стефан. По едно време към него потеглил безчислен аскер, който искал да го унищожи докрай. Като видял това пълчище, Стефан се разколебал и се уплашил, и побягнал към крепостта Нямц при майка си. Но майка му не отворила портите, защото не искала да има жив син страхливец, а предпочитала да има син герой, дори и мъртъв.
С болка в сърцето си Стефан се молил на Господ, а вечерта заспал печален. Насън на опечаленото сърце се явил свети великомъченик Георги и му рекъл: „Дерзай в Господа и да не се страхуваш от това множество. Щом дойде утрото, събери полковете си и ги изпрати към враговете с тръбен и тържествен глас. И ще познаеш Божията сила, която винаги ти помага, защото затова съм пратен – да покажа Кой е Побеждаващият и великата Му сила, която действа чрез тебе, и да ти помогна в тази битка. А ти ми обнови опустошения манастир, който се нарича „Зограф“ и се намира в светата Атонска планина, и пренеси там иконата ми, която имам при тебе“.
Като станал от сън и размислил за видяното, воеводата никак не се усъмнил в Божията милост и като събрал полковете си, ударил противника и го унищожил при Васлуй през 1475 г. След тази битка под знамето на св. Герги Победоносец войводата постил 40 дни на хляб и вода и дал обет, че след всяка победа ще построи или възобнови един манастир или църква.
Така след 47 победи имаме 47 манастири или църкви. За тези свои победи и дела той бил наречен от папата Христов Победител и канонизиран от Румънската православна църква като свети Стефан Велики.
Научих, че в манастирката библиотека освен свещената реликва за нас, Паисиевата история, се пази още и свещената реликва за румънци и молдовци – знамето на св. Стефан Велики.
Игуменът дядо Амвросий ме видя и попита нашия отец Дончо: ,,Този, дето стои накрая и прави снимки, от вашите ли е?“ ,,Да, да от нашите е!“ – отвърна отецът на подозрителния игумен. Дядо Амвросий се съмняваше дали не съм румънец, защото ме беше чул как си шушукаме на румънски с отците от Молдова. ,,Да почака малко!“
Аз зачаках обнадежден, защото вече бях опитвал няколко пъти да получа дозволение от стария библиотекар отец Пахомий (Бог да го прости!) да видя знамето на Стефан Велики. Търпение още малко! Изведнъж тупна в краката ми един орех. Погледнах нагоре да видя откъде идва. Отгоре игуменът ми махна с ръка да се кача.
Църковното знаме или хоругвата на Стефан Велики е двустранно, с образа на св. Георги на кон на лицевата страна.
На обратната страна на знамето е извезана сцената на покръстването на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Знамето беше внимателно извадено от една тръба и разгънато от дядо Амвросий. Игуменът ни спомена, че е имало още друго знаме, което е било откраднато.
Целунах кръста и благодарих на Бога и игумена!
Интересно къде ли се намира сега откраднатото знаме на Стефан Велики?
Реших да тръгна по следите му, като искрено се надявах с Божията помощ да открия реликвата, а не нейна реплика!
Съдбата на бойното знаме е свързана пак с войни: Балканските войни носят тежки времена за монасите на Зограф.
Охранителната рота на полковник Цветин в двора на Зограф, 1913 г.
В 1915 г. Гърция поема контрола над Света гора. Нашата охранителна рота е заточена на Крит, но знамето е опазено и скрито.
Първата световна война обаче не носи нищо добро на Зограф. Около манастира се навъртат въоръжени чети.
Една френска рота от Сенегал е командирована за охрана на Зограф. Изгладнелите сенегалци крадат от храната на манастира. Един солдат тършува из манастира и намира знамето. Радостен той го конфискува като военен трофей. Вероятно го е взел за укрито бойно българско знаме, като е видял надписите на кирилица, извезани на платното.
Гордо войникът предава плененото знаме на своя командир. Но в щаба бързо установяват гафа, че знамето е нито българско, нито сръбко, нито руско, а молдовското бойно знаме на Стефан Велики, подарено на Зограф.
Другата версия на Catalin Pena е, че румънското министество на външните работи предприема ,,необходимите дипломатически“ стъпки да се сдобие със знамето от Зограф (намиращ се под контрол на руснаците?).
Генерал Maurice Paul Emmanuel Sarrail и неговият щаб на Антантата (съюзническите войски от французи, руси и сърби) на Солунския фронт не връщат знамето на Зограф, а го предават на 17 март 1917 г. на руско-френския батальон.
В тези смутни времена в Русия е свален цар Николай Втори от престола от Февруарската революция в 1917 г.
Знамето е връчено тържествено на новосформирания православен батальон от румънския консул в Солун. По този начин Антантата решава да вдъхне кураж на разгроменате си съюзници Русия и Румъния.
След парада на победата в Париж на следващия ден, 28 юли 1917 г. в Сорбоната знамето на Стефан Велики официално се връчва на румънския консул.
Тържественото връчване на знамето е от френският президент Поанкаре в Голямата зала на Сорбоната. После веднага знамето се депозира в парижки банков трезор. След Ньойския договор знамето е вече в Румъния.
От декември 1919 г. знамето е ,,ADUS“ (в превод от румънски - пренесено, доставено или прехвърлено от Зограф, според писмото на консула) в Букурещ на сигурно място в Националния военен музей ,,Крал Фердинанд“ в Букурещ.
От 1975 г. досега знамето е в румънския Национален исторически музей в Букурещ. За 10 румънски леи можете да видите откраднатото, прехвърлено и съхранено Зографско знаме на Стефан Велики (Stindardul lui Stefan Cel Mare) в Muzeul Natiоnal de Istoria a Romanei, str. Calea Victoreie № 12.
Бойното знаме на молдовския войвода Стефан Чел Маре (на снимката) е ушито от дъшеря му Елена (Олена) и подарено в 1500 г. на манастира Зограф.
Тази стара снимка на знамето поражда съмнения в мене. Сребърните нишки (сърма) на реликвата трябва да са хванали хубава патина, а вишневочервеният плат трябва да е повреден в битките и овехтял с времето си!
Вероятно реликвата е била укрита заедно с румънското злато преди идването на Съветската армия в пещерите край манастира Тисмана в Карпатите.
Междувременно в музея в Букурещ е била изложена нейна реплика.Тя можела да изиграе ролята на евентуален трофей след победата на Червена армия в Яш-Кишеневската перация, 1944 г. Това са моите съмнения, като гледам блестящата сърма върху здравия плат от снимката в публикацията на Varelia Balescu от 2019 г. Вероятно тази реплика е била изложена в музея и по време на тайната седемгодишната реставрация.
Подробна реплика на бойното знаме на св. Стефан Велики (по снимката) беше ушито от молдавските майстори и официално върнато на Зографския манастир от молдовския президент Игорь Додон.
Чувствам се благословен, че открих оригиналното бойно знаме на св. Стефан Велики, пазено на 70 км от Русе.
Бойното знаме или църковната хоругва на св. Стефан Велики се съхранява в Румънския исторически музей, Букурещ, според публикацията от 2020 г. На гърба му е изобразено Възнесение Христово.
Текстът по ръба на знамето с размери 129Х90 см е на старобългарски (църковно-славянският е официален литургичен език във Влахия и Молдова до 1865 г.) гласи: „†O, страстот(е)рпче и победоносче великий Георгие, иже в бедах и в напастех скорий предстателю и топлий помощниче, и скръбящим радост неизглаголанна, приими от нас и се моление смиренаго своего раба г[осподи]на Иоана Стефана Воеводы, в[о]ждею м[и]л[ос]тию г[оспода]ря земли молдавской, съх[р]а[н]и его невредим в сей век и в бъдъщий, м[о]л[и]твами четэщихтя иакода проспавляем тя въ векы амин. И сътвори с[ы] в л[я]то /зи., а г[ос]н[о]д[ъст]ва своего лета.мг.”.
Прави впечатление името Иоан (Иван) преди Стефан Войвода – име, което с гордост носят всички български царе в памет на св. Иван Рилски и техните последователи в княжествата Влашко и Молдова.
