През тази година отбелязваме и 1200 години от рождението на българския светец
Автор: Атанас Коев
През 2020 г. се навършиха 1200 години от рождението на свети Наум, а на 23 декември ще отбележим 1110 години от смъртта на именития книжовник и висш духовник от Средновековието. Той е най-младият ученик на светите братя Кирил и Методий. Днес православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици.
Сведенията за живота на светеца преди пристигането му в България са твърде оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия и е роден в 820 г.
За пръв път името на Наум се спомената в „Житието на Кирил и Методий“ написано от Климент Охридски, като участник във Великоморавската мисия на Кирил и Методий. Според житието в началото на 868 г. той е и един от тримата техни ученици, които са ръкоположени за свещенници в Рим.
След смъртта на Кирил в Рим, Наум придружава Методий първо в Панония, а слад това във Великоморавия. През 885 г. е изгонен от тази страна, като преди това прекарва известно време в затвора заради съпротивата си срещу засилващото се влияние на германския клир.
Пристига в България заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и Горазд – най-приближените ученици на светите братя Кирил и Методий.
Първоначално Наум се установява в Плиска, където се изявява като организатор на църковния и просветния живот в столицата на България и в нейните околности.
След преместването на столицата в Преслав е сред основоположниците на Преславската книжовна школа, като съдейства в голяма степен за неното процъфтяване. В нея той работи от 886 до 893 г.
След ръкополагането на Климент Охридски за епископ на Дембрица през 893 г. Наум продължава неговата дейност в югозападните български земи.
Предполага се, че се установява и до края на живота си работи в манастира „Свети Пантелеймон“, намиращ се край Охрид.
През 905 г. той издига манастира „Свети Архангели“ на брега на Охридското езеро, който след смъртта му е преименуван на неговото име.
Манастирът „Св. Наум" край Охридското езеро
Същевременно продължава дейността на свети Климент в Охридската книжовна школа, допринасяйки в голяма степен за нейния разцвет.
Наум умира на 23 декември 910 г., като след смъртта си е канонизиран за светец. Тленните му останки са положени в основания от него манастир, където се намират и днес.
С книжовната и духовна дейност свети Наум оставя трайна диря в средновековната ни култура по време на Първата българска държава. Той е основател на Преславската книжовна школа и продължител на делото на Климент Охридски в Охридската книжовна школа, с което допринася в голяма степен за културния разцвет на страната – т.нар.„Златен век“.
