На два пъти той пише мемоар до руския император с изложение по българския въпрос
Автор: Атанас Коев
На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.
Видният български възрожденец е роден в Сливен на 1 април 1812 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално момчето учи в елинското училище на родния си град, а след Руско-турската война (1828-1829 г.), заедно със семейството си заминава за Влашко.
Оттам жаждата му за знания и пътешествия го отвежда в Одеса, а след това и в турската столица Цариград. Накрая младежът се установява на гръцкия остров Андрос при известния по това време педагог Теофилос Каирис.
Теофилос Каирис
В продължение на четири години той учи в прочутата елинска школа, намираща са на острова. По време на учението си там основава „Славянобългарско ученолюбиво дружество“, поставящо си като своя основна цел патриотичното пробуждане на българското население по пътя на просвещението.
Когато училището на Каирис е закрито, продължава образованието си в гръцката столица Атина. След като приключва с обучението си, Добровски се отпрая за Болград, Бесарабия, с намерение да открие там Българско централно училище, но не успява да осъществи това свое начинание.
Завърнал се в родния си град, не се застоява дълго там и отново се насочва към Цариград, където установява тесни контакти с Георги Сава Раковски. След това за около три години той е на остров Самос, като се отдава на учителската професия.
Именно тук у него се заражда идеята да издава списание на български език. Този свой замисъл осъществява във Виена, където през 1850 г. започва да списва списание „Мирозрение“ – второто българско списание. Изданието намира добър прием сред славянските политически и културни среди, а Добровски установява добри контакти с П. Шафарик и А. Бек.
С мисълта да продължи да издава списанието той се отправя за Букурещ и Цариград, за да осигури абонати за изданието си.
През 1853 г., във връзка с политическата обстановка и прдстоящата война мужду Русия и Турция, у сливенския публицист назрява мисълта да предприеме пътуване до тогавашната руска столица Санкт Петербург, за да подаде мемоар до императора, в който да поиска автономия за България.
Още с пристигането си той посещава управляващия Азиатския департамент и му връчва писмено изложение по българския въпрос. Поради неблагоприятния за Русия развой на Кримската война (1853-1856 г.) този мемоар остава без последствия. Разочарован от това, Добровски предприема задокеанско пътуване, стигайки чак до Ню Йорк.
През юни 1855 г. сливенския възрожденец се завръща в България и се отправя веднага за Цариград, но поради продължаващата Кримска война се озовава във Виена. Там той получава писмо от д-р Петър Берон, в което му се предлага учителско място в Котел.
Веднага се тръгва за Родината, като в Крайова сключва договор с котленските чорбаджии да преподава в Главното елинско училище на Котел в продължание на три години. Като даскал с по-способните ученици започва да води обучението на гръцки език, а с останалите тълкува и превежда на български език гръцките текстове.
През април 1861 г. Иван Добровски се завръща в Сливен, но наскоро след това е изпратен от своите съграждани за около три месеца в турската столица, за да подпомогне борбата на цариградските българи за назависима българска църква.
Тук у него назрява идеята да поднови издаването на списание „Мирозрение“. За тази цел се отпавя за Влашко, където успява да осъществи намеренията си. През 1871 г., заедно с д-р Петър Берон издават последните два броя на списанието.
След като изданието е спряно, Добровски предприема ново пътуване да руската столица, където на 2 февруари 1872 г. подава изложение, а на 10 януари 1873 г. подробен Мемоар до императора във връзка с българския национален въпрос. В тях видният наш възрожденец настоява „за освобождаването на заддунавските славяни от турско робство“. Във връзка с това посещава и Москва, където се среща с поддръжника на неговите идеи Михаил Погодин и му излага своите виждания.
В 1873 г. Иван Добровски се завръща в родния си град. Там той остава за кратко, след което се отправя отново за Цариград. В турската столица го заварва избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) и освобождението на българските земи от османско владичество.
Добровски заминава за Пловдив, центъра на Източна Румелия, където в продължение на година е първи помощник на областния библиотекар в града на тепетата. През 1885 г. той се пенсионира, като след това прекарва последните години от живота си в пълна самота и забрава. Умира на 28 януари 1896 г. в Пловдив, на 84-годишна възраст.
