След повече от 100 години раните са зараснали, героите са забравени
Автор: Цветан Димитров
Вече за кой ли път минаваме през Солун, когато след вкусния гирос решаваме да се разходим по тесните улички до пристанището. Два полицейски мотора с рев профучават. Сирените им тревожно вият преследвайки рокерите. Слава Богу, отскачаме настрани в този Френк сокак (Fragcon street).
В настъпилата тишина се долавят нежните звуци на пиано и сопрано. Неусетно сме се отзовали на площадчето пред Държавната консерваторията, където духът на анархистите е още жив. Тя заема днес сградата на бившата Турска банка или Отоманска имперска банка.
Влизаме в сладкарницата срещу Консерваторията и си поръчваме фрапе и реване. Взимаме ги в хартиен плик и сядаме отсреща на прага на затвореното магазинче на Коломбо сокак. Пием си кайвето с кеф. Затварям очи и виждам как един момък с пълни амбалажни кесии в ръце ме кара да се отместя и му направя път. Кой ли е той?
Може би някой от гемиджиите (лодкарите или Boatmen from Thessaloniki, известни у нас като Солунските атентатори), изнасящ пръст от прокопания тунел от дюгана до банката. Повечето са съученици от Солунската мъжка гимназия:
1.Павел Шатев от Кратово
2.Марко Бошнаков от Охрид
3.Георги Богданов от Велес
4.Костадин Кирков от Велес
5.Илия Тръчков от Велес
6.Милан Арсов от Ораовец (Велешко)
7.Петър Маджуков от Пловдив
8.Слави Мерджанов от Карнобат
9.Йордан Попйорданов (Орце) от Велес
10.Владимир Пингов от Велес
11.Димитър Мечев от Велес
12.инж.Тодор Юрганджиев от Велес
13.Илия Попйорданов от Велес
14.инж.Димитър Кощанов от Горна Джумая
15.Алекси Минов-Каникот
16.Цвятко Трайков от Ресен
Те са приели романтичното име ,,гемиджии“ защото смятат, че са: ,Група хора, простили се вече с живота и отпуснали своята гемия (лодката на Харон?) в бурното море, която ще изкарат благополучно на брега или ще я разбият в скалите.“
Или защото, като гладните гимназисти-гемиджии са помагали на рибарите да извадят гемиите и да ги ремонтират за някоя пара или риба.
Подземията на банката са тъпкани с чувалчета с монети. Пари има горе в трезора. Но не за пари копат тези момчета. Те дават мило и драго, за да си купят динамит и дадат живота за свободата на поробената Македония.
Гавазите (охранителите) откриват тунела им към Цариградската Отоманска банка. Атентатът срещу султана пропада.
Но конспираторите не се отказват и продължават към Солунската Отоманска банка. Те пренасят динамита в къщата на владиката в Пловдив. От там с кораб от Цариград динамитът пристига в бурета с риба и тенекии зехтин със съдействието на Борис Сарафов. Рушвет всички порти отваря! Копаят, копат три лета тайно нашите момчета.
Схема на квартала около улиците „Френк“ и „Коломбо“ в Солун, на която е нарисуван тунелът, прокопан от гемиджиите през 1903 г. за взривяването на „Банк Отоман“
Гемиджиите не се вслушават в съветите на Гоце Делчев, Даме Груев и Иван Гарванов да отложат акцията, така че да избухне заедно с въстанието, защото турците започват да ремонтират канализацията пред банката.
Гемиджиите взривяват на 15 (28) април 1903 г. френски параход, газопровода, електропровода, водопровода, ж.п.линията. Те хвърлят бомби с дълъг фитил за по-малко жертви. Поразени са германския клуб, кафенета, летен театър, поща, хотел и хан. Революционерите са недоволни от Великите сили оставили Македония под робство и затова удрят техни обекти.
На следващия ден Орцето (брат на Миле Попйорданов) палва фитила на динамита. Той се е застраховал предварително, за да изплати кредита за атентатите и предупреждава директора на банката.
Банката след взрива
Революционерите не бягат, а се жертват в сраженията. Тяхната цел са основни инфраструктурни обекти, а не човешки жертви. Част от тях са заловени и осъдени на смърт в Беяз куле (Бялата кула в Солун). Но са помилвани и заточени в Либия.
Акцията по залавянето на атентаторите
Павел Шатев оцелява и се връща с вързоп с главите на другарите си и спомените си.
Загиналите съзаклятници са погребани в Евангелистра до нашия параклис ,,Св. Павел“ в Солун.
Порутените стени са подпрени с диреци и скоро банката е възродена. Зейналият ров е затрупан и асфалтиран.
Бакалията, от която е прокопан тунелът, още стои затворена.
В полунощ хващаме автобуса за София и се измъкваме като малцината оцелели немили-недраги емигранти.
Днес в космополитния Солун са остали малко българи. След повече от 100 години раните са зараснали. Героите, предвестници на Илинденско-Преображенското въстание, са забравени...
