Всички знаем кой и какъв е Крали Марко – юнак с голяма сила. Той заема значимо място в културата на Сърбия, България и Северна Македония. А щом се намесва и Северна Македония, трудно ще признаят българския му корен.
Но не искам да се заяждам с братята македонци и не за това ми е думата, а за Марк Зукърбърг. Да уточня – не и за „бългаския корен” на Зукърбърг. Марк Зукърбърг ми звучи като Марко Кралевити. Само едно „о“ в края на името е разликата. Фамилията няма значение.
И двамата притежават невероятна сила. Марко защитавал хората с физическа сила, а Марк им дава силата на „Фейсбук“.
Голяма работа е тоя „Фейсбук“! Всички го харесват. Но мен най-много ме кефят коментарите. Там всички се правим на можещи и знаещи, все едно Сорбоната сме завършили или сме разхождали по етажите на Харвард. Всичколози сме и даже политолози, висшисти и среднисти и тук там някой началник влак.
Та за какво ми беше приказката? (То стана като с коментарите. Като минат десет и нямат връзка с постовете над тях). Да, за една снимка на чифт галоши и гумени цървули. Тя ме подсети да разкажа една лакърдия на Димитър Ванков, агроном по професия (Царство му небесно!).
По средата на миналия век гумените галоши и цървули били лукс – трудно се намирали, скъпичко стрували. Голямо спасение били от калните пътища в полето по време на дъжд. Пък и новичките галоши едни лъскавички, като лачените обувки на гостенките от града.
Та на годишното събрание на едно ТКЗС за добра работа и постигнати добиви награждавали кооператорите и кооператорките с чифт цървули или галоши. Всички се радвали и ръкопляскали, когато партийният секретар каже нечие име и връчи ценната награда след яко ръкостискане. Накрая той съобщил пред събранието:
- Другарки и другари, цървулите свършиха. Предлагам да наградим председател на ТКЗС-то с метър и двайсет плат габардин за панталон.
Кооператорите радостни, че големият началник е лишен от най-ценната награда, започнали да скандират:
Нека ходи бос, нека ходи бос!
Всички ние от малките градове и села си имаме по един чифт галоши или гумени цървули в къщи, хей тъй за зор заман и по-бързо прецапване през двора и до съседите.
Столичаните и те имат, държат ги на вилите си. Не обаждат. Сакън да не разберем, че и те произхождат от село.
„Фейсбук“-ът обаче всичко знае – приятели, роднини, снимки на баба и дядо от село...
Тъй че голяма работа е тоя „Фейсбук“! След време песни ще се пеят и за Марк. Ще си пусне той мустаци и ще му признаят силата.
Тридесет дни, петнадесет го харесали и споделила материала и ... никакъв коментар?Не, не мога да го понеса.Тук нещо не е на ред.Ако го бях качила във фейсбука що приказки, що подигравки щеше да има, даже и онова момче от Титаник щеше да ми пляска.Роднините щяха да му слагат "сърчица" и оня ококорения жълтур, щото на тях им обещах да ги опиша в възпоменателната си книга.Така ще ги изтипосам и тях, че до девето коляно ще ги подиграват. Малко чете народът и ми съсипва творческото вдъхновение.
