Целта на похода му била да умиротвори разбунтувалите се траки
Автор: Цветан Димитров
Крача по стълбите към върха на нашата слава Шипка, пронизван от старопланинския вятър, и сякаш дочувам бойните викове, ечали тук на турски, руски и... македонски!
След убийството на баща му Филип II, цар Александър III Македонски поема през пролетта на 335 г. пр. Хр. поход на север, за да умиротвори разбунтувалите се траки. Той превзема отново бащиния си град Филипопол и насочва към Балкана (Хемус).
Грчкиот историчар Ариан (смятан за най-достоверен източник за живота на Александър Велики, б.р.) в „Походите на Александър Велики" подробно описва тази битка от тогавашната балканска война.
Македонската фаланга е посрещана на Шипка от тракийските дружини, които са изградили ,,орлово гнездо“ от колесници в кръг. Траките били готови да се хвърлят с колесниците си надолу срещу македонците.
Александър заповядъл на своята тежка пехота да настъпи в хлабав строй, за да могат да пропуснат между тях колесниците. Ако колесници се изпречат на пътя им, да залегнат и така те да преминат с гръм и трясък по щитовете, образуващи броня на костенурка.
Македонските стрелци били нащрек, когато колесниците тръгнат, да обстрелват в образувалата се празнина откритите защитниците на върха.
Гениалният план на великия тактик и стратег се осъществил почти като по Вазов: „Три дена младите дружини/ как прохода бранят. Горските долини/ трепетно повтарят набоя ревът./ Пристъпи ужасни. Дванадесетий път/ гъсти орди лазят по урвата дива/ и с тела я стелят и кръв я залива.“
Македонската фаланга в ръкопашен бой превзела върха. А Александър разгромил окончателно отстъпващатите тракийци с леката си кавалерия долу в прохода.
В тази братоубийствена битка паднали в жертва над 3000 храбри воини...
