По информация на посолството ни в Загреб тестовете срещу коронавирус трябва да бъдат направени в рамките на 48 часа, преди пристигане на граничния пункт
Автор: Десант
Хърватия допуска българските граждани от 1 до 15 април 2021 г., ако представят един от следните документи: отрицателен резултат от PCR или бърз антиген тест за коронавирус, сертификат за ваксинация или медицински сертификат за преболедуван COVID-19.
По информация на посолството ни в Загреб тестовете срещу коронавирус трябва да бъдат направени в рамките на 48 часа, преди пристигане на граничния пункт. Ако бързият антигенен тест е представен и престоят е по-дълъг от 10 дни, е необходим втори бърз тест най-късно 10 дни след датата на излизането на резултата от първия тест. Също така бързият тест трябва да фигурира в списъка на тестовете, признати от държавите-членки на Европейския съюз и одобрени от Европейската комисия.
Сънародниците ни могат да представят и сертификат за ваксинация, потвърждаващ, че са минали най-малко 14 дни от поставянето на втора доза или, в случай на еднократни ваксини - потвърждаващ, че са минали поне 14 дни от ваксинацията. Гражданите могат да представят и медицински сертификат за преболедуван COVID-19 или позитивен PCR или бърз антигенен тест, потвърждаващ зараза от коронавирус, като тестът трябва да е бил направен не по-рано от 180 дни и не по-късно от 11 дни преди пристигането на граничния пункт.
Транзитното преминаване през страната без представяне на изброените документи е разрешено в рамките на 12 часа без пренощуване. При превишаване на 12-те часа транзит пътниците подлежат на задължителна самоизолация в страната.
Предвид увеличаването на броя на новозаразените, в редица административни области в Хърватия като Дубровник, Сплит и др., са въведени допълнителни ограничения - задължително носене на маски на открито. Ресторантите и кафенетата работят само с доставки.
При нужда от съдействие, българските граждани могат да се обърнат към посолството на Република България в Загреб на следните телефони за връзка: +385 146 46 609 и в извънработно време на тел.: +385 984 69 808.
1. В България няма национални или етнически малцинства.
България не е единствената страна-членка на ЕС в това отношение, Франция и Гърция също не признават такива малцинства така че Стейт департментът да се обърне към Франция и да се опитва да й наложи признаването на национални малцинства а да остане Бг. сама.
2. В България има етнически общности, сред които и македонска.
Като такава тя възлизаше на 5071 етнически македонци спроред данните от преброяването през 2001 г.
Тя има права, например да издаде вестник, така наречената "Народна Воля" където често се публикуват сепаратистки незаконни и противо-конституционни статии насочени срещу България и териториалната й цялост и пълни с говор на омразата (чрез което се нарушава Договора на приятелство, добросъседство и сътрудничество между Бг. и РСМ)
При последното преброяване от 2011 г. наистина имаше данни само за българи, турци и роми, а за македонци нямаше, обаче това не е равно на някаква дискриминация на македонците, понеже при това преброяване нямаше публикувани данни нито за румънци, татари, гърци и т.н.
Не знам за нито един протест на Гърция за това че при последното преброяване нямаше графа "гърци" и също така в България няма сепаратистки настроен вестник на етническите гърци (може би няма вестник на етническите гърци въобще)
Ако България признае македонското й малцинство ще трябва да признае и турското, и ромското и т.н., обаче няма аргументи за България да се откаже от френския и гръцкия шаблон за не-признаване на нито едно национално малцинство.
Божидар Димитров в своята известна книга "Десетте лъжи на македонизма" пише че вероятно много от етническите македонци които се декларират като такива в Пиринска Македония всъщност са власи и той изглежда да е бил прав. Например един от героите на македонизма е Питу Гули, влах.
Също така Васил Кънчов в книгата си Орохидрография на Македония (1911 г.) твърди че тогава така българите, както и (куцо)власите в Македония се наричаха себе си македонци, за разлика от другите народности.
В Румъния куцовласите са познати (на румънците) и под името македонци (македонь или макидонь), и под името аромуни (тоест куцовласи) (аромынь).
Така че не може да се придобият достоверни данни за числеността на етническата македонска общност в България поради двусмислеността на думата македонец, ако и при бъдещите преброявания графата "македонци" ще се върне.
Стојков: Ставот на Стејт Департментот за македонците во Бугарија е позитивен сигнал
"Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония се наричат сами македонци и околните народи ги зовът тъй. Турците и арнаутите не се казватъ македонци, но попитани от къде са, отговарят: от Македония... така също и гърците, които живеят по южните области, не се казватъ македонци..."
