80 000 са били общо българите, които се заразили с испански грип
Автор: Красимира Узунова
В своето по-далечно и по-близко минало България е преживявала немалко епидемии, погубили живота на хиляди хора и разстроили съществуването и дейността на цели региони. Заради чумната епидемия, някога с. Ени махле (дн. Гарваново) сменя своето място. Подобни истории са запазени в народната памет и за други селища.
Българите са преживели няколко големи епидемии още когато страната ни е била част от територията на Османската империя. Масовото разпространяване на особено заразните болести не се съобразява с етнически и държавни граници.
През 1831-1832 г. холерата, обхванала различни части на Османската империя, покосява голяма част от населението по българските земи. Хората били отчаяни и заети единствено с мисълта за оцеляване. Тогавашното управление се опитвало да вземе съответстващи мерки за ограничаване на заразите, като въвежда карантина, дезинфекция, контрол над продаваните по пазарите храни и пр.
Епидемиите винаги са били сериозна заплаха за населението, затова българските правителства още в зората на новата българска държава се опитвали да ги ограничат. През октомври 1904 г. влиза в сила „Правилник за задължителното съобщение на заразителните болести, за уединението и обеззаразяването”.
За предпазване от епидемии хасковският общински съвет през всичките години се е стремял да съблюдава внимателно чистотата по улиците, дворовете и дюкяните, обществената хигиена – направа на градски нужници и забраната да се ходи по нужда на различни места, контрол на храните и кръчмите и пр. И въпреки тези мерки, епидемиите са застигали града, вземали са много жертви и са разстройвали неговия стопански и обществен живот.
Особено тежко Хасково се преживява холерната епидемия през 1913 г., дошла от фронта и обхванала най-вече селищата на Южна България. Настъпването и разпространението на болестта сред градското население принудило общинския съвет да предприеме редица спешни мерки. През лятото и есента на 1913 г. градът бил пълен с бежанци, сред които върлува епидемията, което налага спешно въвеждане на карантина. Затова общинските съветници взели мерки.
Съставили група от 30 души, които на две смени пазели заразените къщи и не допускали контакти с болните, като на пазачите им се плащaло по 2 лв., наели допълнително хора, които да поставят умрелите в цинковия сандък и да откарват труповете с каруца до гробищата. Определили отдалечено място на градските гробища за погребването на тези мъртъвци и наели допълнително хора за изкопаване на гробове.
Според тогавашния общински съветник П. Маймунков, холерата се разпространявала най-вече заради беднотията и простотията на хората, които не се съобразявали със защитните мерки, за да избегнат заразата.
В същото време общинската управа взела решение спешно да се почистят основно градските улици, а боклукът да се събира и изнася на определени места, да се пресушат блатата и гьолищата, да се въведе строг контрол върху кръчмите по хигиената.
Градът, както и страната ни през годините преживели различни епидемии, които се отразили тежко върху живота на населението. След края на Първата световна война, отново поради глада, тежката следвоенна обстановка и донесената от фронтоваците зараза, населението на Хасково било изправено пред нова епидемична заплаха – „испанската инфлуенца”, наричана още „испански грип”, запомнена като остро заразна, особено смъртоносна , обхванала цяла Европа. Нейното разпространение наложило затваряне на училища и налагане на тежка карантина в града.
Хигиеническите власти съветвали населението да избягват лицата, които кашлят и кихат, да се стои далече от болните, които се оплакват от простуда, хрема или неразположение, да се избягват навалиците, посещенията на публични места, като киносалоните, кръчмите, театрите, където се събират много хора, спазване на строга лична хигиена – миене на ръцете, често проветряване на помещенията и др. мерки.
Болестта върлувала година и половина, през което време се заразили над 500 милиона души, от тях между 50 и 100 милиона умират. 80 000 са българите заразени с инфлуенцата. Характерни симптоми на болестта били внезапно неразположение, треска със силно главоболие, гадене и повръщане, болки в стомаха, жажда и липса на апетит. Тежката форма на болестта засягала белия дроб и предизвиквала пневмония, която вземала най-много жертви.
