Причината за това са ядрените изпитания, извършвани през миналото столетие
Автор: Десант
Изследователи да намерили в американския мед следи от радиоактивния елемент цезий-137. Това става години след ядрените изпитания, проведени на територията на САЩ през миналото столетие. В интерес на истината, нивото на цезия е доста по-ниско от показателите, които могат да причинят вреди на здравето, но все пак наличието му разкрива колко дълговременни са последствията от множеството изпитания на ядрени бомби, извършени през 60-те и 70-те години на ХХ век.
Изследването започва със семинар за първокурсници през 2017 г. По време на лекции по геология авторът на проучването Джим Касте решил да демонстрира последствията от изпитанията на водородна бомба, проведени в Ню Мексико, Невада и Юта. Когато студентите излезли в пролетна ваканция, той ги помолил да донесат някои местни растителни продукти за проверка в лабораторията. Много от тях показали малки признаци на цезий, но медът от фермерския пазар в Роли, Северна Калифорния, бил сто пъти „по-горещ" от останалите продукти.
Много от тях показали малки признаци на цезия, но медът от фермерския пазар в Роли, Северна Калифорния, бил сто пъти „по-горещ". Това провокирало Касте и неговите колеги да изследват как цезият може да се пренесе на такива разстояния - от изолираните ядрени полигони до шелфа на източното крайбрежие на Америка.
Взимайки пробите от мед от различни рагиони в северните части на континента, учените анализирали всеки от общо 122 образци за наличието на радиоактивен изотоп.
Оказало се, че 68 от тях съдържат различни количества цезий-137. Най-радиоактивни се оказали тези от Флорида, Джорджия и Южна Каролина, докато от щатите на север от Вирджиния имало само 12 образци от общо 40, съдържащи радиоактивния елемент.
Това породило въпросът защо пчелите така хубаво улавят един от най-опасните изотопи?
Касте предложил интересна хипотеза. След изпитанията на атомна бомба радиоактивните частици се изхвърлят високо в атмосферата. Голяма част от тях пада и остава на мястото на появата си - на изпитателните площадки, а останалата част бива пренесена на изток и върната на Земята с дъждовете.
Доколкото цезий-137 остава на земята, логично би било най-радиоактивният мед да се намира в местата с големи количества валежи. Но Касте и неговият екип откриват алтернативна корелация: не количеството валежи корелира със съдържанието на цезий-137, а нивото на калия в почвата.
Калият е важен елемент за растежа на растенията. Поради съвпадение, атомите му много приличат на атомите на цезия и растенията ги „мислят“ за едно и също. Когато запасите от калий са ниски, е възможно растенията да намаляват своите изисквания и да поемат следващия достъпен елемент, който в дадения случай се явява радиоактивният изотоп от времето на студената война. След това идват пчелите и обират нектара, който пренася цезия в техните кошери и в меда.
Сега Касте възнамерява да използва резултатите от своята работа, за да установи дългослочното въздействие на замърсителите на околната среда.
