Той е осъществен от княз Александър Батенберг, като в страната е въведен т. нар. „режим на пълномощията“
Автор: Атанас Коев
Преди 140 години, през пролетта на 1881 г. в Княжество България се извършва държавен преврат – първият след освобождението ни от османско владичество. Той е осъществен от княз Александър Батенберг, като в страната е въведен т. нар. „режим на пълномощията“.
На 27 април 1881 г. българският монарх сваля от власт либералното правителството на Петко Каравелов, подпомогнат в начинанието си от военния министър-руския генерал К. Г. Ернрот и от Консервативната партия. Преди извършването на преврата князът получава предварително съгласието на самото руско правителство.
Веднага след успеха на заговора е суспендиран основният закон на страната – Търновската конституция, като в България се установява непосредствено княжеско управление.
Още с всъпването си на българска земя княз Александър Батенберг не скрива своето недоволство от ограничените правомощия, които са му предоставени от основния закон на страната. Във връзка с това той прави непрекъснати опити за разширяване на своите права.
В тези свои начинания обаче монархът среща съпротивата на руския император Александър II, поради което е принуден да се въздържа от каквито и да е по-решителни мерки. Това положение продължава до 1 март 1881 г., когато е убит императорът на Русия. Веднага след това българският княз успява да склони новия руски владетел Александър III в полза на своя план.
Княз Александър Батенберг пристъпва към осъществяване на намеренията си, когато се завръща от Санкт Петербург, където присъства на погребението на убития руски император Александър II. След като пристига в България, князът подготвя и на 27 април 1881 г. осъществява преврата, сваляйки кабинета на Петко Каравелов от власт.
Когато заговорът приключва успешно, със специален княжески указ страната е разделена на пет области, като начело на всяка от тях е поставен чрезвичаен комисар, който се ползва с почти неограничена власт в поверения му район.
Веднага на комисарите е възложена задачата да подготвят провеждането на избори за Второ Велико Народно събрание, като те са насрочени за началото на юли 1881 г. Същевременно са създадени военни съдилища, имащи за задача да се справят бързо с недоволните от извършващото се в Княжеството.
При засилен полицейски терор и потъпкване избирателните права на гражданите княз Александър Батенберг успява да избере послушен парламент, който е свикан в Свищов на 1 юли 1881 г. Второто Велико Народно събрание гласува поисканите от българския монарх в ултимативна форма извънредни пълномощия, като чрез тях той трябвало да управлява Княжество България в продължение на седемгодишен период.
В резултат на това в страната се установява т. нар. „режим на пълномощията“, като князът получава големи права в управленито на държавата както във вътрешно, така и във въшнополитически план.
Извършеният на 27 април 1881 г. държавен преврат не довежда до очакваните от българския монарх резултати, а напротив – той изгубва до голяма степен своя престиж в Княжеството. Същевременно се лишава и от подкрепата на Русия, която започва да се съмнява в неговата преданост.
Всичко това го принуждава да възстанови суспендираната Търновска конституция, още преди да изтече определеният седемгодишен период на режима на пълномощията. През 1883 г. княз Александър Батенберг възстановява конституционния ред, определен от основния закон на страната.
