Най-вероятно той е извършил това пътуване с византийски дромон
Автор: Цветан Димитров
В житията на светите братя Кирил и Методий се казва, че византийският император Михаил III и патриарх Фотий повикали Константин Философ през късната есен на 860 г. в двореца в Константинопол. Василевсът му заповядал да се потготви за мисия при хазарите в Крим, на които да им се разясни учението за Светата Троица, тъй като ,,никой друг не може да извърши това както трябва.“
„Константин рече: „Щом заповядваш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа – пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците Си да носят." А царят му възрази: „Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш, но като имаш предвид царската ми власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ." Константин веднага тръгна на път.“
Следващото изречение на житието веднага ни пренася в Херсонес Таврически, византийска колония на Крим: ,,Като стигна в Херсон, той (Константин) изучи еврейския език...“
В Херсонес светите братя откриватмощите на първия папа след свети Петър - Климент I Римски
Тук трябва да си зададем двата въпроса: Каква е тази императорска помощ и как е стигнал Константин до Крим, по суша или по море?
Първият отговор намираме на следващата страница в житието: ,,Той убеди архиепископа и като се качиха на кораба заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото“ (Севастопол, където намират мощите на св. Климент папа Римски, вижте подробно в ,,Мисията на Константин Философ-Кирил в Крим“).
По нататък четем: ,,Като се качи на кораб, Константин пое пътя към Хазарската земя, между Меотийското езеро (Азовско море) и Каспийската врата на Кавказките планини (при аланите)..“
Можем да предположим, че императорът е дал на светите братя голям бърз и представителен кораб ,,бегач“ (дромон) от своя флот, състоящ се от 40 дромона, с който те да плават в Черно море при тази официална дипломатическа мисия.
Друг вариант е делегацията да се е придвижила с каляска и ескорт от конна гвардия, с която е прекосила територията на България. Но този начин е опасен, бавен и затова неприемлив.
Възможността Константин Философ да е тръгнал веднага с малко корабче и после в Херсонес да е наел по-голям кораб е също немислима, защото това ще унижи неговото царско достойнство. Каквo е международнатo положение по това време - Византия вече си е върнала отново своите морски бази –колонии по Западното Черноморско крайбрежие като Одесос и Месемврия и там трябва да се демонстрира постоянно значителна военноморска мощ и присъствие.
Четвъртият вариант: Константин Философ да тръгне с кораб обратно на часовниковата стрелка покрай Източното Черноморско крайбрежие покрай Грузия спокойно можем да отхвърлим защото, според свидетелствата, Константин плава в друга посока с кораб към Хазарската земя между Азовско море и Кавказ, т.е. от север на юг и след това продължава към Констатинопол, т.е. той се е връща от Грузия по часовниковата стрелка покрай източния черноморски бряг.
Предполагаме, че дромонът с посланниците е избрал по-гостоприемния и по-безопасен път покрай западния бряг на Понт Ексвинос (Черно море), като са преминали покрай Аполония (дн. Созопол), Анхиало (дн. Поморие), Месeмврия (дн. Несебър), Одесос (дн. Варна), Томис (дн. Констанца) до Херсонес (дн. Севастопол) с цел почивка на екипажа и зареждане на вода и храна.
Този маршрут почти съвпада с този на маршрута ни във ветроходната ни Черноморската регата Tall Ships 2016: Варна - Констанца - Новоросийск - Сочи - Варна. Предполагаме,че византийските мисионери са направили една пълна обиколка на Черно море по часовниковата стрелка като днешните мореплаватели.
Понт Евксинос е бил изключителна византийска собственост, контролирана от имперския флот и черноморските бази за периода от основаването на Източната Римска империя до превземането на Константинопол от кръстоносците в 1204 г.
За да потвърдим маршрута на плаването на св. Кирил и Методий, ние ще разгледаме някои специфични особенности на византийската навигация в Черно море.
Климатът и технологията са двата важни фактори определящи навигацията в Черно море. Мореплаването обичайно е ограничено от хубавото време, т.е. всички месеци между април и октомври. Обичайното ,,мare clausum”, т.е. забраната за мореплаване, участиците в регатта през 2016 пренабрегнаха, като я насрочиха от 8 септември до 4 октомври 2016.
Рядко се случва Черно море да е затворено за навигация поради климатични аномалии, като замръзването на морето през октомври 763 г. Преобладаващите северни ветрове и течения улесняват плаването от север на юг, но поставят тежка задача на капитаните при плаването от юг на север.
Това бе наблюдавано и по време на първата гонка от Томис (Констанца) до Крим. Северния вятър и течението заличиха добрия старт и на сутринта установихме,че въпреки усилията на целия екипаж ние бяхме направили много малък напредък към целта Крим. Вярното решение беше да не плаваме през нощта, а да хвърлим котва и да изчакаме да се смени вятъра. След настъпилото безветрие гонката бе прекъсната и запалихме двигателя.
Опитните византийски мореплаватели не са разчитали много на новите латински платна, а са наблягали повече на греблата по време на безветрие!
Макет на византийски дромон, с какъвто най-вероятно са плавали св. св. Кирил и Методий в Черно море
Предполага се се византийският дромон е бил подобен по размери на нашия ,,Royal Helena“ с три мачти и с еднакво газене. Вероятно е бил от класа бирема, т.е. с два реда гребци по 20 човека един под палубата и втори над палубата. В носа на кораба имало дълга стрела (перониум), с която чупели греблата на вражеския кораб, който губел маневреност и ставал лесна жертва на гръцкия огън или абордажна атака.
,,Periplous Efxeinou Pontou“ или ,,Плаването в Черно море“ е наръчник съставен не по-рано от първата половина на VI век и е най-популярният. Това е компилация от три древни географски текста. Всъщност това е първият и последният известен пример за един византийски източник, отнасящ се изключително до навигацията в Черно море.
Ограниченият брой навигационни ръководства може да се обясни с морските и военните трактати (naumachika и taktika), които разкриват, че византийската морска философия се основава предимно на опитен пилот, а не на специални по-модерни устройства като компас и астролабия.
Няма съмнение, че в 860 г. опитният византийски капитан на дромона – кентарх, е разполагал с такав наръчник периплой и е взел мъдрото решение да плава покрай западния черноморски бряг към Крим, като са гребели през деня, а не е взел авантюристичния курс напреко към Крим.
Вечер мореплавателите са търсили убежище във византийските военноморски бази Месембрия, Одесос и Томис, където екипажът си е почивал след дневния преход.
Първата част на мисията на св. св. Кирил и Методий - плаването покрай Западния Черноморски бряг от Константинопол до Херсонес, успешно приключва преди да настъпи зимата на 860-861 г., т.е. преди морето да се затвори за мореплаване.
Но защо това не е отбелязано в отчета на Константин Философ за обретение (намиране) мощите на св. Климент?
Ами защото това не е било толкова важно от византийска гледна точка. Нищо изключително не се е случило при плаването покрай Западния (нашия) Черноморски бряг. Няма срещи с български представители, бури и корабокрушения, а само молитви и почивки в родните византийски тихи пристанища.
Досега не са открити артефакти, като доказателство за вероятното посещение на светите братя на територията на днешните наши черноморски градове Несебър и Варна, бивши византийски колонии и метрополии, които са на един дневен гребен преход разстояние по между си.
В същото време, не са ми известни сигурни факти или обстоятелства, които да противоречат на хипотезата ни за черноморското плаване с дромон на св.св. Кирил и Методий покрай нашият бряг.
Следователно можем да заключим,че светите братя Кирил и Методий е много вероятно все пак да са посетили Несебър и Варна през 860 г.
Днес ние притежаваме отчета на морското пътешествие на Константин Философ за обретение мощите на св. Климент папа Римски. Тези свети мощи изиграват решаваща роля за каноничното утвърждаване на нашата азбука в Рим като средство за разпространение на Божието слово или благовестието. За тази си мисия братята са благословени от техния приятел и наставник – патриарх Фотий.
Ако попитаме вярващите православни у нас: Къде и в кой митрополитски храм на черноморския ни бряг братята Кирил и Методий са могли да се помолят за успеха на мисията си, може би болшинството българи ще предположат, че това е старият митрополитски византийски храм в Несебър. А защо не това да е станало във варненската епископската базилика?!
Руините от епископската базилика във Варна се намират на ул. ,,Хан Крум“ 27 между Арменската църква и ,,Малката Богородица‘‘
Румънската православна църква изгради цял поклонически маршрут в Добруджа, само на базата на едно коственото доказателво, че св. Андрей е тръгнал от Одесос към Скития. У нас светите братя Кирил и Методий нямат дори паметник в Несебър и Варна! Редно е поне това да направим!
