Това е първото държавно посещение при нас на чуждестранен държавен глава, макар и на васалното от Османската империя тогава Сръбско княжество
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
На 6 май 1846 г. (ст. ст.): в Поликрайще пристига Негова светлост сръбският княз Александър Караджорджевич начело на сръбска правителствена делегация от най-висш ранг. Тя е в състав: Аврам Петрониевич Стекич – личен пълномощник на Княза (министър-председател) и представител и попечител на външните работи (министър на външните работи) на Княжество Сърбия, кавалер; Милосав Здравкович Ресавац – член на Държавния съвет и член на Наместничеството на Княжското достойнство на Княжество Сърбия, кавалер; Стефан Петрович Кничанин – член на Държавния съвет на Княжество Сърбия, впоследствие австрийски и сръбски генерал, военен министър и председател на Военния съвет на Сърбия; Лазар Арсениевич Баталака – член на Държавния съвет и капу-кехая (главен дипломатически представител) на Княжество Сърбия пред Османското правителство в Цариград, кавалер, впоследствие министър на просветата на Княжество Сърбия; Тимотей Кнежевич – първи секретар на канцелариите на Княза и на Министерството за външни работи; подполковник Илия Новакович – първи адютант на Княза, полковник Александър Ненадович – почетен адютант на Княза, полковник Живко (Жарко) Давидович, подполковник и кавалер Лазар Аранджелкович, майор Йован (Йоца) Наумович, майор Александър Трифкович и поручик Васа Гарашанин – адютанти на Княза; Халил Хамди Ефенди – изпълняващ длъжността личен секретар, преводач, тълкувател и писар на Княза на турски език и Доктор Ото – придворен лекар.
Делегацията е придружена от михмандара (лице, на когото е назначено настаняването и воденето на официални гости) Ч. Абди паша, мириул умеру от свитата на Негово Величество Султан Абдул Меджид I, лично изпратен от султана да съпровожда сръбския княз и от сръбска и османска конни Правителствени охрани.
Княз Александър е посрещнат пред църквата „Св. вмчца Марина“ в Поликрайще от свещеник Георги Полуганов и присъства на служба на български („църковнославянски“) език в нея, отслужена от него. После посещава българското училище в селото – едно от най-старите в България, и дава дарения за църквата и училището. Нощува в дома на свещеник Георги Полуганов и баща му чорбаджи Марин Полуганов. На другия ден те го изпращат до Търново.
Високите гости от Княжество Сърбия са на държавно посещение в Османската империя по покана на Султан Абдул Меджид I. Пристигат, за да се срещнат със султана и да получат международно признание от него, макар и като васали на Османската империя, да се запознаят лично с най-видните българи, да установят просветни, църковни и стопански връзки, да проучат българското църковно и училищно дело, и да почерпят опит от тях.
Във връзка с това е определена предварително тяхната програма, местата, които да посетят и хората, с които да се срещнат и да си сътрудничат в бъдеще.
Хронология на събитието. Подготовката
Първоначално е предвидено Абдул Меджид I да направи обиколка на своите европейски провинции, да се запознае с живота на поданиците си християни и да разбере как се приемат реформите, предприети от него, прокламиращи равенство между всички, независимо от вярата им (епохата на Танзимата).
То трябвало да пътува по море от Константинопол до Варна и оттам по суша през Шумен и Силистра до Русчук (днес Русе). После през Търново, Казанлък и Едирне (днес Одрин) да се завърне в столицата.
За посрещането му са извършени големи приготовления. Изградени са наново много от главните пътища на Империята, по които трябвало да премине. Те са изправени, разширени, част са насипани с чакъл, построени са нови мостове, засадени са дървета от двете им страни, по европейски образец са поставени километрични стълбове и табели с имената на селищата, и указателни по кръстовищата. Пътуването е широко разгласено в европейската и световна преса и се очаква с огромен интерес.
Като външнополитическа страна на обиколката в Русчук за среща със султана са поканени князете на Сърбия Александър Караджорджевич, на Влашко Георгий III Дмитрий Бибеску и на Молдова Михаил Струдза. Изпратени са също генерал-адютант Грабе – дипломатически представител на руския Генерален консул в Букурещ Дашков, делегация от Влашкия княз (адютантът му Николачи Бибеску и майор Стефан Владян), и посланичество на австрийския Император Фердинанд I – генерал-лейтенант кавалер дьо Хес, г-н дьо Хусар, съветник в Департамента по външни работи, принц Рудолф дьо Лихтенщайн, граф Едмон дьо Зичи, граф дьо Труайе, граф дьо Палфи, граф дьо Монтенуово, барон дьо Шпайгелфийлд, барон дьо Йозика, и г-н дьо Белди, преводач.
На събитието в Сърбия се отдава изключително значение. То означава международно дипломатическо признаване на Княза, на неговото правителство, които са в изолация и на политиката му.
11 април 1846 г.
Карджорджевич е изпратен от Бялград най-тържествено с парад, военна музика и гърмене на топове. Съпровожда го попечителят (министърът) на вътрешните работи полковник и кавалер Илия Гарашанин, високопоставена свита и охрана. Той обикаля Шумадия и Тимошката област, среща се с хората. Навсякъде е посрещан от митрополитите.
14 – 28 април 1846 г.
Александър Караджорджевич, Илия Гарашанин и членовете на делегацията, заминават за Крагуевац. Там на 14 април се събира Народната скупщина на 13-то оръжие. Продължават към Букуровец, Щипля, Ягодина, Чуприя, Св. Петка, Криви вир, Болевци и Зайчар. Навсякъде Князът е посрещан и изпращан с камбанен звън и стрелба на топове. На 19 април потегля от Зайчар за Салаш. Многоброен народ го изпраща до Копривница. В Неготин прекарва три дена и празнува Гергьовден. На 23 април е изпратен до пристанището в Радуевац от Епископа, Илия Гарашанин и кавалерия.
Във Видин го приветстват с 21 топовни изстрела. На 24 април в 3 ч. след обяд пристига в Русчук и отново го поздравяват с 21 топовни изстрела. На 25 април е посетен от русчушкия гръцки епископ Синесион. На 28 април князът със своята свита отива на богослужение. Само по изключение и от уважение към госта литургията е на славянски, понеже епископът и всичките свещеници в Русчук са гърци (както и почти навсякъде в България тогава): „Литургију су служили на славенском езику, кое е реткост, а то због тога, што е свештентсво овде као и у целој Бугарској грчко.“
Същият ден делегацията е поканена на вечеря от русчушкия мушир (генерал) Ч. Мирзи Саид Паша в неговия сарай в хубавата му градина на Дунава срещу Гюргево.
На 19 април 1846 г. султан Абдул Меджид I тръгва от Цариград за Варна в два часа след залез слънце с кораба „Неири-Шевкет“, очакващ го под Буюк-дере. Времето се влошава. Северният вятър духа все повече. Вдигат се огромни вълни. С най-голямо напрежение капитанът успява да премине в Черно море.
Корабите със свитата се влачат след него с усилие и едва поддържат курса. Макар че машините работят с пълна пара, флотилията успява да премине за 15 часа само 20 мили. Излиза страшна буря. Положението става критично. За да не загинат султанът и правителството, ескадрата е принудена да се върне и да акостира на Босфора.
24 април – 4 май 1846 г.
Плановете се променят. На 24 април е известено, че султанът тръгва от своя палат Череган със свитата си, наброяваща над 1500 висши сановници по суша през Едирне (Одрин), а ще се върне през Варна. Той съобщава на сръбския княз да го чака в Русчук до 20-25 дена. В Чорлу султанът получава писмо от Княза, в което той го моли ауденцията да се състои в Казанлък, тъй като не може да остане извън страната толкова дълго време.
Султанът се съгласява и изпраща своя специален пратеник – Ч. Абди паша да го придружи от Русчук до Казанлък. Ч. Абди паша пристига на 3 срещу 4 май през нощта в Русчук. За изпроводяк на 4 май дефтердарът (финансовият началник) на Русчук дава вечеря в чест на Княза, на свитата му и на Ч. Абди паша.
Смятаме, че призори на 4 май османските власти са предложили на княза по какъв маршрут да пътува, кои селища да посети, къде да спи, къде да обядва, какво да види и с кои хора да се запознае.
Князът настоявал непременно да посети Поликрайще и неговото училище, чиято слава отдавна била надхвърлила границите на Османската империя. Той искал да се черкува на славянски в църква му и да нощува в Поликрайще, за да се запознае лично с едни от издигнатите личности на епохата по българските земи тогава чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еню Дачев. Те се ползвали с огромен авторитет и имената им били известни, включително във Влашко и в Сърбия.
Започвайки още в началото на XIX в., след десетилетна борба, те утвърдили българския за език на училището, на богослужението и на администрацията в Поликрайще. Административните актове на общината в Поликрайще, издадени на български, само се заверявали от османските власти. Това било изключително завоевание. Почти навсякъде другаде обучението и богослуженията се извършвали на гръцки, а в администрацията се ползвали турски, гръцки или и двата.
Тримата видни българи издигнали равнището на българското училище в Поликрайще до водещо в България още през първата половина на XIX в. Всички мъже били грамотни, а малко по-късно било въведено задължително обучение и за момичетата. Образоваността достигнала такова равнище, че хората изучавали чужди езици, философия, граматика и математика.
5 май 1846 г.
По тази причина за Поликрайще веднага е тръгнал неговият адютант подполковник Лазар Аранджелкович, да уреди посрещането и настаняването на делегацията. С него са пътували и официални представители на властите. На 5 май в 3 ч. след обяд Караджорджевич тръгнал от Русчук и в 9 и половина вечерта бил в Обретеник, където пренощувал. Официалните лица пътували с каляски, а охраните – на коне.
6 май 1846 г., Поликрайще
Около пладне на 6 май 1846 г. (ст.ст.) обядвали в Полско Косово. Късно след обяд пристигнали в Поликрайще.
Това е първото известно ни към 2021 г. посещение на чуждестранен държавен глава в Поликрайще, документирано в сръбските държавни архиви в Бялград. Гостите са посрещнати на моста на Росица (тогава нов, от дърво, току-що изграден за преминаването на султана) от чорбаджи Марин Иванов Полуганов, кмета на Поликрайще Кръстю Ст. Кушев и първенците, и са съпроводени до Поликрайще. Князът влиза в селото на кон. Пред него язди охраната му двама по двама.
Пред църквата княз Александър е приет най-тържествено от свещеник Георги Маринов Полуганов в най-празничното си одеяние с кръст в ръка. От двете му страни също облечени като за Великден застават баща му чорбаджи Марин Иванов Полуганов с евангелието, кметът Кръстю Ст. Кушев с икона, старият свещеник Иван Кънев Пендов и синът му Христо (по-късно същата година ръкоположен в духовен сан), предстоятелите и ктиторите на църквата, Мария Полуганова (съпругата на чорбаджи Марин), презвитера Гергина Иванова Полуганова (съпругата на свещеник Георги Полуганов), първенците на селото Илия Клатикрушев, синът му Петър и снаха му Рада, Цвятко Каралаков, учителят хаджи Еню Дачев Еневски, Никола Байчев и съпругата му Кръстина Енева (сестра на учителя хаджи Еню).
Свещеник Георги Полуганов
Тук са поликрайшките ученици (тогава 50 на брой) и цялото население на селото пременено, с църковните хоругви, икони, кръстове и цветя. Да види княза е пристигнал народ от близки и далечни селища. Клепалото бие като за най-светъл празник.
Александър Караджорджевич слиза от коня и се приближава към свещеник Георги Полуганов, който го приветства с „Добре дошъл“. Князът целува кръста, ръката на свещеника, евангелието и иконата. После се прекръства и влиза в старата българска църква „Св. Вмчца Марина“. Един след друг министър-председателят на Сърбия, членовете на Държавния съвет, неговите адютанти и конната му охрана се прекръстват и също влизат в църквата. Тя е претъпкана с народ, дошъл да види и поздрави високите гости. Свещеник Георги Полуганов отслужва тържествена служба в чест на Княза и сръбското правителство.
По време на божествената литургия при великите ектения и святата тайна и при другите специални церемонии свещеник Георги Полуганов споменавал княза. Той държал благодарение за успешното пътуване и му пожелал голяма слава. Негово величество също говорил на народа и благодарил за сърдечното посрещане.
Свещеник Георги Полуганов поканил княза и високите гости отново да дойдат. След службата гостите разгледали богослужебните книги, изписани от Сърбия, Русия и Цариград и самия храм, иконостаса и иконите, дело на тревненски майстори от XVIII век, и стенописите, измежду които „Страшният съд“ и сокаите на фреските, свидетелстващи за болярското потекло на селото.
Сръбският княз и неговото правителство показали дълбоко преклонение, задоволство и благодарност, че службата в църквата в Поликрайще е водена на български („църковнославянски“) и е разбираема за тях и от обстоятелството, че свещеникът е българин.
След това княз Александър и високите сръбски гости посещават българското училище в Поликрайще, намиращо се до църквата – стандарт за българско училище и българско учебно дело през 1846 г. То е едно от най-старите български училища, което още веднага след създаването си от свещеник Георги Полуганов през 1825 г. се издига до равнище равностойно и по-високо от онова, на гръцките.
Наличието през 1846 г. в Поликрайще (100 къщи тогава) на българско училище в съвсем нова сграда, на българска църква, български свещеник и учител, издържани от селото, е духовен подвиг на Основателя свещеник Георги Полуганов и на баща му чорбаджи Марин Полуганов. Нещо повече, по данни от архива на сръбската делегация, тогава процентно броят на учениците в Поликрайще е между два и половина до пет пъти по-голям, отколкото в центъра на просветата в България тогава – Габрово и голямо Габрово (с „Колибите“).
Пред училището застават и очакват госта най-видните поликрайщчани. Свещеник Георги Полуганов ги представя един след друг на Княза. Тук е учителят хаджи Еню Дачев със своите ученици, които пеят в чест на княз Александър. Над входа е поставен надпис „Добре дошъл, светлий княже“. Князът е силно впечатлен от новата училищна сграда, изградена две години преди това с иждивението на чорбаджи Марин Полуганов – бащата на свещеник Георги Полуганов.
В Поликрайще князът и сръбското правителство разглеждат училището и присъстват на урок. Учениците показват какво са научили – четат и пеят за високите гости. Те са очаровани, че в Поликрайшкото училище се използват учебници и книги, печатани в Княжескосръбската Типография в Крагуевац, например „Аритметическое руководство за наставление на болгарски-те юноши“ на Неофит Хилендарски (Бозвели) и Емануил Васкидович от 1835 г.
Князът държи приветствено слово и говори колко е важно учението. След това дава богато дарение – книги за църквата и за училището. Гостите проявяват жив интерес към училището, към начина на обучението и се интересуват силно от постиженията на учениците, за да обменят опит и да го възприемат в сръбските училища. Князът и членовете на делегацията обещават след завръщането си в Сърбия да изпратят още книги от тяхната типография.
След посещението на училището князът се отправя за чаршията, която е осветена за случая със запалени огньове и я разглежда. В негова чест свири музика, пее се и се играе. Сръбските гости се хващат на хорото.
Княз Александър, министър-председателят Аврам Петрониевич, членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович, Лазар Арсениевич и висшите сръбските представители са поканени да вечерят и да нощуват (на конак) в дома на чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов. Полуганови, в Поликрайще пословични от столетия със своето гостоприемство, и най-вече Мария и презвитера Гергина Полуганови надминават себе си.
Те „полагат“ на паралиите „каквото дал Бог“, а у тях Бог дал много. Трапезата е царска, с една дума като за цар. Около нея заедно с княза и министрите му са насядали и кметът Кръстю Кушев, членовете на църковното и училищното настоятелства, най-видните личности на Поликрайще тогава: учителят хаджи Еню Дачев, свещеник Иван Пендов, Христо Попиванов, Илия Клатикрушев и Цвятко Каралаков. Извървяват се и всичките комшии и роднини, да видят княза, зер княз чак от Сърбия всеки ден не идва, че и с цялото си правителство.
При разговорите Негово величество, министър-председателят Петрониевич и другите високопоставени гости живо се интересуват от училището, църквата, богослуженията и живота на Поликрайще. Особено впечатление им прави, че всички деца (момчета) учат, за разлика от други места, където или изобщо няма училище, или процентът на обхванатите е съвсем незначителен.
Впрочем по това време и в Сърбия, макар и вече получила статут на автономно княжество училищата са твърде малко, а в селата такива почти няма. Езиков проблем не съществува. Чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов знаят гръцки, турски, църковнославянски и руски, Аврам Петрониевич – немски, гръцки, влашки, италиански, турски и френски, Княз Александър служи като руски офицер дълги години, Стефан Петрович (впоследствие австрийски и сръбски генерал, военен министър и председател на Военния съвет на Сърбия) живее една година в изгнание в Цариград и Видин и знае български, турски и немски, Лазар Арсениевич – немски, руски, влашки и турски, а Халил Хамди Ефенди и Ч. Абди паша – турски.
Гостите се интересуват от народността на хората в селищата, които посещават и ги поразява особено силно подчертаното българско чувство на поликрайщчани, които му заявяват недвусмислено и с гордост, че тук всички са единствено, само българи: „све сами Бугари“.
В другите градове и села съвсем не е така. Единствените други чисто български селища по пътя на гостите са на север от Балкана – Габрово, а на юг – Шипка. Те записват: „Трново лежи на едном брегу и има 2500 кућа од кои 1000 е христијански, а остале турске. Свега има око 10.000 душа, има едног митрополита, 6 цркава и 2 старе капеле, 2 школе бугарске и 1 грчку.“
Обърнете внимание, че населението на Търново не се самоопределя като българско, а като християнско, тъй като по това време там гръкоманството е в своя връх.
Пили наздравици за добре дошъл на княза и правителството му, за напредъка на Сърбия и за българите и пожелавали му за успех на пътуването и благополучно завръщане, и го канили да дойде пак.
7 май 1846 г., 3 часа по пътя от Поликрайще до Търново
Домакините чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов и кметът на другия ден изпращат гостите до Търново. Те най-подробно запознават княза и съпровождащите го лица с местностите, през които минава пътят, с имената на селищата, на реките, къде през тях има мостове, разказват им какво ще видят по-нататък.
Говорят им за река Росица, която гостите вече са прекосили преди да влязат в Поликрайще и за Янтра, която ще следват към Търново и Габрово. Показват им и съвсем мъничката рекичка Раковица, и моста на нея, през който минават по пътя си към Търново.
Домакините разказват на гостите и за двата манастира „Света Троица“ и „Свето Преображение“, които те виждат в прохода Дервенето, за тяхната древна история, за връзките им със Сърбия и за историята на Търново.
Послеслов
Посещението на Сръбския княз и сръбското правителство в нашето училище и църква, и в Поликрайще, е изключително историческо събитие за Поликрайще и за България. Това доказва огромния авторитет, с който те се ползват по това време. Училището в Поликрайще е едно от най-старите български училища, още непосредствено след създаването си издигнало водения учебен процес на равнище равностойно и по-високо от онова, в гръцките училища.
Само за две десетилетия то става едно от най-значимите образователни средища на България, чиято слава е прехвърлила границите на Османската империя. При това то е създадено само със собствените сили на Георги Полуганов и баща му чорбаджи Марин Полуганов, към които впоследствие се включва цялото население на Поликрайще. А гръцките училища в Свищов и Търново се ползват с огромната финансова подкрепа на богати гърчеещи се българи, свищовски търговци във Виена, на Търновския гръцки владика, съответно на Цариградската гръцка патриаршия.
Прочутото Габровско Априловско училище (1835 г.), което всъщност е по-младо от Поликрайшкото с 10 години, получава мощната финансова помощ на Одеските габровски и други българи, отказали се от гръкоманството и осъзнали се вече като българи (най-вече на Васил Априлов), а Търновското българско училище е финансирано изцяло от не по-малко състоятелния светогорски монах българин хаджи Викентий от Сергьовец (наш близък роднина).
В Поликрайще княз Александър Караджорджевич постига и друга от важните си цели – запознава се с едни от най-издигнатите българи на епохата – чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еню Дачев, и не само това, а и нощува в дома на първите двама със своите министри.
Посещението на сръбския княз в Русчук и Поликрайще, а след това в Търново, Шипка, Казанлък, Габрово и Свищов е историческо и за самата Сърбия. Това е единственото пътуване на княз Александър зад граница, на което той получава голямо дипломатическо признание от султан Абдул Меджид I и установява важни културни, стопански, църковни и образователни връзки с българите, включително в Поликрайще.
Единствено само за един ден на 15 юли 1852 г. той пресича още веднъж като сръбски княз границата на своето княжество за среща с австрийския император Франц Йосиф I в Земун, на другия бряг на река Сава (тогава на австрийска територия, а днес квартал на Бялград).
Посещението на княз Александър Караджорджевич, на министър-председателя Аврам Петрониевич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович и Лазар Арсениевич в Поликрайще на 6 май 1846 г. е изключително високо международно признание за църквата и училището, и за Поликрайще, на тяхната роля и значение за България в края на първата половина на XIX в. Чрез него те влизат и в сръбската история.
1 ноември 2020 г., Денят на Народните будители, Поликрайще
В осветенатата на този паметен ден Поименна учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ в днешното училище в Поликрайще се изготви специално табло с ликовете на княз Александър Караджорджевич, Министър-председателя и Министър на външните работи Аврам Петрониевич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович и Лазар Арсениевич.
18 май 2021 г. (6 май (ст.ст.)), 175 години по-късно, Поликрайще
В знак на благодарност за международния аспект на събитието и за подкрепата на Княз Александър Караджорджевич, на Министър-председателя Аврам Петрониевич Стекич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович Ресавац, Стефан Петрович Кничанин и Лазар Арсениевич Баталака за църквата и училището ни, Кметският съвет на Поликрайще въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2010 г. ги обявява за „Почетни граждани на Поликрайще“.
Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще“, Том III, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева.
