Апостолите Георги Измирлиев и Иван Семерджиев заклеват в Поликрайще членовете на революционния комитет

Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева

Георги Измирлиев, Гюргево – Русчук, 13 януари 1876 г.: На 13 януари 1876 г. Георги Измирлиев, определен от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг, влиза по легален начин от Гюргево в Русчук (дн. Русе) с официални руски документи. Придружен е от русчуклийката Величка Иванова, която скрива у себе си оръжието и вещите му. Заедно с Петрана Обретенова, Величка Иванова е канена от Добри Войников да играе в театралната му трупа в Гюргево. Тя редовно минавала Дунава и нейните пътувания не предизвикват никакво съмнение у властите.

Георги Измирлиев остава десет дни в Русчук, докато бъде снабден с турски паспорт от Русенския революционен комитет. Той не стои само в дома на баба Тонка Обретенова, а провежда срещи и с други членове на комитета в града. Васил Кундурждията му ушива ботуши.


Георги Измирлиев, Поликрайще, 25 януари 1876 г.: Георги Измирлиев пристига за пръв път в Поликрайще ден или два преди или след 25 януари 1876 г. Селото е важен пункт в комитетската мрежа и през целия период на революционната борба всички апостоли и революционери, прехвърлени от Влашко през Русчук или Свищов са приемани тука. Някои са били посрещани на границата от нарочно изпратени куриери и са докарвани с коли или талиги.

Повечето са пренощували в Поликрайще, а после са продължавали за предварително определените им местоназначения. В редица случаи те са укривани по няколко дни, докато им се отвори сигурен канал по-нататък. Георги Измирлиев е придружен от Председателя на Сливенския революционен комитет Нено Господинов.


Георги Измирлиев

След разгрома на въстанието Нено Господинов е осъден на смърт чрез обесване и благодарение енергичната намеса на Юджийн Скайлър и Джанюариъс Макгахан е помилван и присъдата му е заменена със заточение. Той буквално е свален от бесилото. Като бахчеванин (градинар) пътят му от Сливен до Влашко така или иначе е минавал през Поликрайще. Той познавал поликрайшките революционни дейци и много от поликрайшките градинари.

Предполагаме, че тогава Георги Измирлиев и Нено Господинов са останали тук съвсем за кратко. Господинов е запознал Измирлиев със старите членове на комитета, след което двамата са продължили за Търново. След тях, в последните дни на януари в Поликрайще пристига и главният апостол Стефан Стамболов.

Измирлиев не дочаква Стефан Стамболов и започва обиколка на революционния окръг. Главната му цел е да посети балканските райони, в които според плана на Гюргевския комитет трябва да се придвижат и укрепят четите от равнината, заедно с местните. Посещава Трявна и колибите, след което – Дряново, Мусина, Михалци, Емен, Балван, Драгижево, Хотница. По-късно е в Габрово, Шипка, Казанлък, Вишовград, Бяла черква, Долна Оряховица, Лясковец и др.

Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Поликрайще, февруари 1876 г.: След пристигането на Стамболов и сформирането на Окръжния комитет, е определено Георги Измирлиев да обикаля селата на изток от пътя Русе – Търново, включително и Поликрайще. В изпълнение на това решение, през февруари 1876 г. той отново е тук, вече, за да създаде революционен комитет в Поликрайще.

Идва от Горна Оряховица, където по съображения за сигурност е пренесено седалището на Първи революционен окръг, заедно с Иван Панов Семерджиев – председателя на Горнооряховския комитет. Иван Панов пряко отговаря за революционната подготовка в Горна Оряховица, Поликрайще, Мургазлий (дн. Янтра) и Арбанаси.

Изследователят на живота и революционното дело на Измирлиев Николай Иванов пише, че двамата заклеват приблизително 180 души. 20 от тях са от Поликрайще. Хората знаят, че и двамата са руски възпитаници и че Измирлиев е руски офицер (макар и представящ се под чуждо име) и се отнасят към тях с огромно уважение.

Те се събират в една от стаите на старото училище, построено до църквата през 1844 г. с иждивението на големия възрожденец и будител на Поликрайще и Търновско чорбаджи Марин Полуганов, пръв въвел българския (църковнославянския) в ежедневното богослужение в старата църква „Св. вмчца Марина“ още през 1800 г.

Членове на комитета стават: Иван Цвятков Пендов, свещениците Георги Маринов Полуганов, Христо Попиванов Пендов и Димитър Добрев (свещеник в Калтинец), хаджи Еню Дачев Еневски (учител в Калтинец), Атанас Димитров (учител в Гостилица), Ангел Николов (син на Терзи Никола Маринов Полуганов, учител в Мургазлий, племеник на свещеник Георги Маринов Полуганов), Илия Пенчов (от Троян, учител в Поликрайще), Ангел Цвятков Пендов (брат на Иван Цвятков Пендов), Тодор Атанасов Нейков, Трифон Атанасов Нейков, Пенко Удварев, Иван Точков, Михаил Велев Димитров, Цвятко Ниделков Каралаков, Ангел Клатикрушев, Къню Младенов, Дико (Динко) Владов, Ангел Маринов Маринчев. За председател е избран Иван Цвятков.

Председателят, свещениците Георги Полуганов, Христо Попиванов и Димитър Добрев, хаджи Еню Дачев, Ангел Цвятков и Михаил Велев са стари членове на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Иван Цвятков, братът му Ангел Цвятков и свещениците Георги Полуганов и Христо Попиванов са заклети от Левски в присъствието на Отец Матей Преображенски Миткалото още при първото идване на Апостола тук през февруари 1869 г. Те са работили също и с Христо Иванов Големия и се познават много добре с него.

Клетвата се полага над кръст, ятаган или кинжал, револвер и икона. При влизането на Измирлиев и Панов съзаклятниците стават на крака почтително и приемат поздрава им. Панов е познат почти на всички, защото като учител в Горна Оряховица многократно е посещавал преди това училището в Поликрайще. Докато се полага клетвата, всички стоят прави.

По спомени на участници в събитията текстът й приблизително е бил следният: „Тук събравшите се по собствено желание даваме клетва, както пред Бога, така и в името на отечеството си България, че всички ще въстанем против общия враг… в деня, когато бъдем повикани. Амин.“ Тя се е произнасяла от един от двамата апостоли, най-често от Панов, който преди да започне, е вдигал събраните си три пръста на дясната ръка нагоре, както когато човек се готви да се прекръсти.

След произнасянето й той се е прекръствал и после е целувал иконата, евангелието, ятагана и револвера. След него същото са правели всички присъстващи.

Впоследствие до края на април Георги Измирлиев многократно посещава Поликрайще и се занимава с военната подготовка на бъдещите въстаници. Събранията се провеждат в училището нощем на свещи или фенер, като прозорците са затъмнявани, а военната подготовка – извън селото.

Иван Семерджиев много по-често от него е в Поликрайще, понеже като учител той не може да напуска за дълго Горна Оряховица и остава в нейната околност. Посветени в съзаклятието са били и членовете на семействата на свещениците Георги Полуганов и Христо Попиванов, на Иван Цвятков и др. Георги Измирлиев и Иван Семерджиев са приемани в техните домове.

Съпругата на свещеник Георги Полуганов презвитера Гергина Полуганова още на времето е помагачка на организацията на Левски. Цялото семейство на Иван Цвятков също подпомага революционната борба. Повече от 10 години (от 1864 до 1875) отец Матей Миткалото е скъп гост в дома на свещеник Георги Полуганов и презвитера Гергина Полуганова. И Георги Измирлиев, и Иван Семерджиев, и Стефан Стамболов, и поп Харитон Халачев и много други революционери се радват да пословичното гостоприемство на Полуганови и намират подслон, храна, дрехи и сигурно убежище в тяхната къща.

Поликрайще, февруари – март 1876 г.: Установена е постоянна връзка със седалището на Окръжния комитет в Горна Оряховица чрез куриера Анастас Бендерев. Връзката с главния апостол Стефан Стамболов, който се е укривал в Самоводене, бил учителят Стефан Кънев (Водски). Той водел дошлите от Влашко до Поликрайще и прекарали тук няколко дена революционери в Самоводене при Стамболов.

Те са докарвани от Свищов от Михаил Велев, Ноню Ореховицалията и други съзаклятници от Оряховица с каруци или талиги и са приемани в Поликрайще от председателя на комитета Иван Цвятков и от свещеник Георги Полуганов, и са настанявани из селото.

На 21 март от Свищов потегля Иларион Драгостинов, апостол на Втори Сливенски окръг и пристига в Поликрайще, откъдето е изпратен за родното му място Арбанаси. След него идва Георги Обретенов, по-късно – Петър Пармаков. На 31 март с две комитетски талиги Михаил Велев докарва в Поликрайще групата на поп Харитон Халачев, състояща се от седем революционери, определени за водачи на въстаниците. Тя тръгва от Браила на 18 март 1876 г. и през Букурещ, Гюргево, Зимнич пристига в Свищов. На 30 март групата напуска града.

В Поликрайще те са посрещнати от свещеник Георги Полуганов, с когото поп Харитон има много близки отношения от втората половина на 50-те години на XIX в., по време на пребиваването им в Преображенския манастир и от Иван Цвятков. Приети са най-сърдечно, приютени са, укрити са и им е осигурена безопасност, подслон и храна. Престояват в Поликрайще два дни и две нощи, а на третата са изпратени за Самоводене.

С поп Харитон идват Христо Николов Патрев, Станьо Гунев Гъдев от Шипка и Тодор С. Кирков от Ловеч (воеводи на Тревненската чета), Дончо Фесчията (ръководител на въстанието в Кръвеник и Ново село), дядо Никола Хаинченина, Христо Кованлъченина и Иван Д. Жилков Енченина. Сведения за тази група и за престоя й в Поликрайще намираме в спомените на Станьо Гунев Гъдев, който оцелява след въстанието.

Все по това време от Сливен пристига Нено Господинов, който е изпратен във Влашко да търси водач на въстанието. След няколко дни той се връща със Стоил войвода (Стоил Иванов Учков).

През Поликрайще преминава и Тодор Петков – водачът на Черноводската чета. Заедно с Христо Иванов Големия, Никола Мартинов от Червена вода, Митьо Ангелов от Русе и Христо Фелията от Сопот, Тодор Петков отишли от Гюргево, в което зимували, в Зимнич, откъдето били прехвърлени в Свищов с каик от Христо Свещаров през една тъмна и дъждовна нощ.

В Свищов се установили в дома на Тодор Чернев. Оттук им дали водач – Ноню Ореховицалията, с чиято каруца пристигнали в Поликрайще. Оттук през Хотница и Мусина се присъединили към въстаниците от Бяла черква. Тодор Петков, наричан „комитата“ взел участие в Дряновската чета, а Христо Иванов и Христо Феслията заминали за Троянския балкан.

През Поликрайще са прекарвани и каруци с оръжие – пушки, саби, револвери, патрони от Русчук от участниците в червеноводската чета Мирчо Георгиев и Станьо Генчев. Те са имали две дъна, между които се слагало оръжието. Двамата пришивали към дрехите си мехурчета с отрова, за да не останат живи, ако бъдат заловени от врага.

Поликрайще, Калтинец, Горна Оряховица, Бяла Черква, Бачо Киро Петров, хаджи Еню Дачев и свещеник Димитър Добрев: Връзката на комитетите в Поликрайще и Горна Оряховица с този в Бяла Черква и с Бачо Киро Петров се осъществява от хаджи Еню Дачев и свещеник Димитър Добрев, и двамата родом от Поликрайще. Хаджи Еню Дачев създава две училища в Калтинец и в Полско Косово, и макар и неръкоположен, служи и извършва требите в Калтинец. По-късно той води своя роднина Димитър Добрев, който е първият образован свещеник в Калтинец.

Двамата са забележителни българи. Димитър Добрев е баща на генерал-майора от артилерията Добри Димитров Попов, завършил Генерал-щабната академия в Торино, Италия, началник на щаба на 2-ра бригада от 8-ма пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и началник-щаб на 9-та пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Свещеник Димитър Добрев е дядо на голямата българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка Фани Попова-Мутафова (1902 – 1977).

Хаджи Еню Дачев е колосална личност с национални измерения. Той е първият поет, писател и композитор от Поликрайще, изявил своя талант далеч преди Освобождението. Оставил огромно творчество, изпълващо цял сандък в църквата в Калтинец. То е съхранявано от Димитър Добрев и впоследствие от свещеник Васил Попиванов Удварев, също родом от Поликрайще. След него следите на творчеството му се губят.

Хаджи Еню Дачев е абсолютно неизвестен на българската общественост. В никоя книга, статия, алманах или каквото и да било издание за периода на Възраждането и национално-освободителните борби името му не фигурира. Причината е ревност от изследователите, защото в единствената му запазена книга „Псалтика или Цветособрание“, съхранявана в Държавния архив във Велико Търново изрично е посочил, че е родом от Поликрайще и няма как да бъде присвоен от друго селище.

Само писателката Фани Попова-Мутафова е посветила няколко реда на него по простата причина, че той е неин близък роднина. Хаджи Еню Дачев е един от малкото, ако не и единственият българин, осмелил се на 28 май 1876 г. в Търново да даде морална подкрепа на Бачо Киро Петров, Иван Панов Семерджиев и другарите им при обесването им, които са обградени и унижавани от озверяла мюсюлманска тълпа. Той е стоял като скала сред безчинстващите бесове и се е мъчил да вдъхне малко кураж и вяра на своите другари.

Самоводене – Горна Оряховица, април 1876 г.: На 24 и 25 април 1876 г. (ст.ст.) е свикано и проведено тайно събрание на Първи революционен окръг южно от Самоводене. Там свещеник Георги Полуганов подвежда под тържествена клетва останалите участници. За съжаление нямало го тук Захари Стоянов да ни разкаже за събитията.

Въстанието е предадено от трима предатели – българи. Интересно, че авторите, писали по този въпрос се надпреварват да ги обезсмъртяват, навсякъде да пишат и многократно да преповтарят техните имена, а не са се постарали да издирят имената на онези българи, които са заложили главите си и са били готови да жертват всичко за България.

С времето спомените за тях избледняват и днес е вече невъзможно да бъдат установени кои са тези хора. Решаваща вина за трагичния развой на събитията има главният апостол на Първи окръг Стефан Стамболов. Той на два пъти не дава на куриерите, изпратени на 27 април сутринта до него от Горна Оряховица в Самоводене, където се укрива, съгласието си за обявяване на въстанието, след като става ясно, че има предателство и заповядва да се чака уреченият ден.

Когато най-сетне след обяд на 27 април Стефан Стамболов взема решение за обявяване на въстанието, е вече късно. В Горна Оряховица се събират само 13 души. След кратка престрелка Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев са арестувани.

Същият 25 април, когато се провежда събранието в Самоводене, мютесарифът на Търново Реуф паша, който разполага с достатъчно сведения за подготвеното въстание, издава заповед до мухтарите на селата за залавяне на бунтовниците: „Известява се на мухтарите, на членовете на старейшинските съвети и до всички благоразумни хора от селата на нахията Хоталич и Сахра за залавяне на бунтовнически групи, които засега се появяват на някои места, трябва да бъдат заловени, за да се запази общественият ред и да се поддържа извънредна бдителност.“

Нахията (околията) Хоталич е с център Севлиево, а средището на нахията Сахра, към която пренадлежи и Поликрайще, най-вероятно е било Полски Сеновец. Сиреч, заповедта се е отнасяла и за Поликрайще.

Поликрайще, 27 април 1876 г.: На 27 април поликрайшките въстаници дошли в къщата на Иван Цвятков. Пратеникът им Динко Владов, който трябвало да получи нареждания накъде да тръгнат, като стига до местността „Бабенец“ над Горна Оряховица разбира, че Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев са заловени.


Иван Панов Семерджиев

През нощта четниците от Поликрайще, разбирайки за провала, се придвижили на запад, с цел да се съединят с тези от Западния район. Стигнали до Хотница, но не успели да установят връзка. Заровили оръжието си около хотнишкия път и се разпръснали. Някои се крили при свои роднини в големи бъчви в Поликрайще, но опасявайки се да не им запалят къщите, отново излезли в полето, докато обстановката се успокои. Хранили се две седмици с череши.

Иван Цвятков, Тодор Нейков, Трифон Нейков и Ангел Маринов емигрирали във Влашко. След обявяването на Руско-турската война те се записали в Българското опълчение и се сражавали при Стара Загора, на Шипка и при Шейново.

На същия 27 април в Поликрайще пристигнала потеря в къщата на свещеник Георги Полуганов да залови „комитаджията“. Турците първо искали да го бръснат, а после да го бесят. Свещеник Георги Полуганов и съпругата му презвитера Гергина Полуганова обаче предварително са били предупредени от кмета-българин на Поликрайще Петко Баблаков за надвисналата опасност.

Всички от семейството били изпратени при роднини. В дома им останала само презвитера Гергина Полуганова. Тя зазидала свещеник Георги Полуганов в комина на къщата им. Гергина Полуганова, родом от Сергьювец (днес Първомайци – втори квартал) говорела от дете прекрасно турски език. Когато турците дошли и я питали „Къде е папазът?“, тя отговаряла: „Замина по мъжки работи“.

Турците знаели, че съгласно обичая мъжът не дава обяснение на жена си какво прави и какви са тези „мъжки работи“, повярвали и зачакали. Две седмици те стояли и чакали в същата стая, където той бил зазидан. В това време Гергина Полуганова им правила кафета и ги хранила. Но папазът така и не се върнал и те си заминали. Това е най-страшната заплаха, надвисвала над когото и да било тук. Не е известно в Поликрайще в друг дом да са идвали турци по време на въстанието с нарочна цел да бесят определен човек.

Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Горна Оряховица, Търново, 28 май 1876 г.: Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев са откарани в Търново, осъдени на смърт и по-късно на 28 май 1876 г. – обесени. Георги Измирлиев в Горна Оряховица, Иван Семерджиев, заедно с Бачо Киро Петров и други въстаници – в Търново. Последните думи на Измирлиев са „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“.

Стефан Стамболов не е направил нищо. Не се е присъединил към четата на поп Харитон и Бачо Киро, а се е върнал в Самоводене и там се е крил, облечен като кадъна, докато мине смутът, след което е прецапал Дунава. После знаете – министър-председател...

Много е тъжно, че след като тялото на Измирлиев е свалено от бесилката и предадено на християните за погребение, те са забелязали, че е топло и са се надявали, че той още е жив. Часове наред са го разтривали, за да го върнат към живот, но уви! –  напразно.

Тялото на Семерджиев пък по неизвестни причини се е обърнало на север, докато е било на бесилката. Това е прието като много лошо предзнаменование от присъстващите мюсюлмани и ханъмите, които са били много суеверни, са се мъчили да го завъртят обратно, но то все се е обръщало на север. Накрая те го свалили и предали за опело и погребение на българите в Търново.

Поликрайще, април 2021 г.: По повод на 145-годишнината от Априлското въстание, от саможертвата и в знак на признание за приноса на апостолите на свободата Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев към Поликрайще и към България, Кметският съвет на Поликрайще, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., ги удостояват с Почетното звание „Герой на Поликрайще и България“.

Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликайще“, Том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение