Обичаят се изпълнява в деня на св. св. Константин и Елена по стар стил – 3 юни
Автор: Десант
Отколе странджанското село Българи е известно със своите нестинари. Нестинарският обичай там се спазва от незапомнени времена и единствено миналата година не бе изпълнен на площада заради пандемията, тъй като бе забранено струпването на хора. Но местните нестинари все пак танцуваха тайно върху жарава, разпалена в гората.
Обредът се извършва традиционно на празника на св. св. Константин и Елена, който тук се чества на 3 юни по стар стил.
„Епитропът, заедно с 3 момчета, вземат иконите и ги отнасят с тъпан и гайда към нестинарския конак, където става обличането на иконите. След като се облекат иконите, шествието потегля към аязмото, където се извършва измиването на иконите или самият водосвет“ - разказва пред БНР-Бургас кметският наместник на село Българи Недка Лапчева.
Празникът в селото започва с камбанен звън и тържествена литургия за освещаване на иконите на св. св. Константин и Елена.
Програмата за тазгодишните тържества включва прожекция на българския документален филм „Стъпки в огъня“ и фотоизложба, посветена на нестинарските игри. Те ще бъдат представени в посетителския център „Пътят на нестинарството“.
От 19,30 ч. на централния площад ще има голям фолклорен концерт.
Въпреки че огънят ще бъде запален следобед, нестинарите ще танцуват под звуците на тъпан и гайда върху жаравата чак вечерта от 21,30 ч.
Българи е единственото нестинарско село в България, което е запазило старинния обичай в автентичния му вид.
Неотдавна обаче, на 21 май, когато по нов стил се чества паметта на светите равноапостолни Константин и Елена, против нестинарството се обяви сливенският митрополит Йоаникий, визирайки спазването на обичая в Българи.
Според владиката, обичаят води до духовни заблуди, коментира пред бургаското радио викарийният епископ Йеротей. По думите му, според изявлението на сливенския владика, нестинарският танц е противоположност на православната молитва, по време на която молещите се се извисяват до живо общение с Бога.
„В православната църква кадим благоуханно кандило на Господа, докато тези церемонии в с. Българи се вършат нецърковно, те са без архиерейско позволение, без Божия благодат!“ – отбеляза дядо Йеротей.
Митрополит Йоаникий бе категоричен, че духовно водачество могат да упражняват единствено каноничните духовници, а не мъже заклинатели или жени магьосници, както се случва в нестинарството.
Откакто съществува обаче християнството, в много от неговите ритуали присъстват елементи от езичеството – и най-заклетите вярващи, например, по Герьовден правят курбан от жертвено агне.
Така все пак трябва да се има предвид, и че през 2009 г. нестинарският ритуал бе включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, а по предложение на Регионален исторически музей – Бургас влезе и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.
