При създаването си националната българска валута се е равнявала на френския франк
Автор: Десант
На днешната дата преди 141 години (4 юни, 1880 г) е приета за първи път българската парична единица, която ползваме и до днес – левът.
Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата лъв, употребявана през XIX век.
След Освобождението на България започва изграждането на множество институции и стопанства, а една от най-важните стъпки за модернизацията на страната е направена на 25 януари 1879 г. Тогава комисарят на руския император в България – княз Дондуков-Корсаков, подписва проекта за Устав, с който се учредява Българска народна банка. Тя е открита официално на 23 май.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни. Затова бързо се налага необходимостта от въвеждането на единичен паричен измерител
Левът е приет за българска парична единица на 4 юни 1880 г., когато е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството на II Обикновено Народно събрание. По това време левът има стойност равна на тази на френския франк.
През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети – от 2, 5 и 10 стотинки, а на следващата година в Русия – монети от 1 и 2 лева. Първата българска банкнота пък е с номинал от 20 лева и е емитирана през 1885 г.
До 1893 правителството и Българската народна банка успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.
