Повечето зрелостници оставали на поправителен изпит или повтаряли годината
Автор: Диана Славчева
Една от болните теми в последните години у нас е лошото качество на образованието у нас и все по-ширещата се неграмотност сред подрастващите. Резултатите от матурите са отчайващи и по чудо на тазгодишните зрелостни изпити оценките се оказаха с една идея по-високи от миналогодишните.
Историческата памет обаче е къса и от време на време трябва да хвърлим взор назад в миналото, за да си сверим добре часовниците. Тогава ще се окаже, че днешното ни състояние е истински прогрес спрямо дереджето отпреди почти век.
Разлиствайки пожълтелите страници на някогашния вестник „Казанлъшка искра" от юли 1926 г. виждаме, че преди 95 години картинката в родното образование е била доста по-трагична.
През 1883 г. в Казанлък отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище - Първото в Източна Румелия, което подготвя учители за цялата страна (днес негов наследник е Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”).
И ето че 43 години по-късно, през въпросната 1926 г., както става ясно от дописка във в. „Казанлъшка искра" от явилите се на зрелостен изпит 174 негови абитуриенти, успешно са завършили едва 96 ученика. На поправителен изпит оставали 55, а на цялата матура „пропаднали" 23 възпитаника на учебното заведение, от които 12 се провалили още на писмения изпит.
Ще отворим скоба, за да кажем, че в училището се влизало с успех над 4 и 1/13 (както и да се изчислява това), като в този бал не влизали оценките по гимнастика и ръкоделие.
Всички успешно дипломирали се получили подарък от тогавашното Министерство на народното просвещение - по един екземпляр от „Избрани съчинения" на Пенчо Славейков.
Види се, трудно е било някога да станеш учител!
Всъщност резултатите и в другите казанлъшки училища не били по-задоволителни. По онова време зрелостни изпити имало след всеки клас. Броят на успешно завършилите бил по-малък от тези, които отивали на поправителни или оставали да повтарят годината.
Обобщените данни от тогавашните казанлъшки училища сочат, че общо 300 ученика са минали успешно в по-горен клас. На поправителен изпит останали 359, а 107 са били тези, които щели да повтарят годината!
Дали това се дължи на по-голямата взискателност и безкомпромисност на учителите, или самите ученици си били калпазани и по-невъзприемчиви към попиването на знания можем само да гадаем. Безпристрастната статистика ни дава само цифрите, но не и това какво се крие зад тях. Но е факт, че днешната успеваемост, колкото и да ни се струва отчайваща, не е по-лоша от тази, която България е отчитала преди век.
