При входа на Северния плаж на Несебър преди десетина години бяха възстановени дървените геранила на Старите кладенци.
До към 30-те години на миналия век там са се намирали едни от основните водоизточници в района на древния град. Конструкцията им е реконструирана в ново време по стари снимки.
Тези подробности обаче почти не се знаят от туристите, които възприемат геранилата като местна атракция.
Още по-малко известно е, че преди близо век - в началото на 1928 г., е било взето решение в местността Сладките кладенци в тогавашна все още Месемврия да се основе... ново село.
То е щяло да носи името Летовище и в него се предвиждало да се настанят бежанските семейства, заселили се в този край.
Две години по-късно Месемврия е преименувана на Несебър, а идеята край градчето, заемащо по онова време само малкия полуостров, където днес е Старият град, да се пръкне ново село, така и не се осъществява. Намерението обаче е останало документирано в пожълтелите страници на един февруарски брой от 1928 г. на в. „Бургаска поща“.
Така или иначе населеното място се разширява с годините и оттатък провлака, подминавайки все по-навътре Сладките кладенци, за да се свърже днес в един своеобразен конгломерат със съседните Равда и курорта Слънчев бряг. И вместо ново село, да се нарече Новия град...
