Сред „ликвидаторите“ на Динковската шайка е и един чех
Автор: Борис Цветанов
И до днес във Видинско, особено в селата Динково и Градец, Плакудер и Брегово, е жив споменът за злодеянията на една банда, наречена Динковската шайка, не защото бандитите са от това село, а защото върхът на престъпленията им е свързан с трагедия там.
Много митология има в разказите и до днес, много измислици. Трябваше да се търсят засичания с официални документи. Ползвах преди всичко статии от излизащия под редакцията на Найчо Цанов - политик, природозащитник и ловец, вестник „Народен листъ“ от 1899 г. и 1900 г., написаното, макар и оскъдно, от журналистката Соня Мачорска, разговори с общественика Ники Недялков, който предостави за списанието уникална снимка, легенди на краеведи, за съжаление недостатъчно прецизни, фодът в ДИА на видинския адвокат Трифон Панов (1846-1918) - революционер, другар на Ботев, първи дипломиран български юрист, адвокат и нотариус по време на събитията във Видин.
Обстановката е като в класически уестърн. Видинско живее в страх. Банда вилнее из околността, граби и убива.
Властта е с бандитите. „Стражарите са лъжесвидетели - пише вестник „Народен листъ“, - стражарските длъжности са им дадени за престъпни услуги, на полицейските пристави истинското им място е в тюрмата, те работят с престъпниците, а не против тях. Има един пристав, който до преди половин година нямаше пари за тютюн, а сега е закупил стотици декари земи, полицията се ползва с репутация на най-долна шайка бандити, сега всеки гражданин се страхува да срещне стражар. Окръжният управител във Видин прекарва времето си в картоиграене по кафенетата или в партизанщина с Радославовисти...“
Трагедията
„Народен листъ“, 28 ноември 1899 г.:
„Нам ни настръхват косите да опишем това грозно убийство. Шайката налита в село Динковица със залпови гърмежи. Един патрулджия се мернал някъде по улицата, но отведнаж с един куршум бил повален на земята“.
Бандата търси дома на заможния Иван Станчулов. Знае се, че преди години той и брат му Сандо намерили злато, вършили с него добри дела.
Намират на чешмата сина на Станчуов - 19-годишния Филип, тъкмо се разделял с момичето си Яна. Насилили го да ги води у тях.
Филип стига до дома и вика с все сила: „Вана, мамо, тате, бягайте... Разбойници!“.
Изстрел в гърба. Право в сърцето. Не е разбрал, че се е разделил с живота, ако това е утеха. Защото бандитите нахлуват в кухнята. Майката готви вечеря, бърка качамак.
16-годишната Вана е първата жертва. Удар с ятаган по главата. „Златото!“ - крещят убийците, и нанасят нови удари по момичето. Шест пъти. Но тя няма да умре. Ще агонизира повече от три часа.
Съсечена е майката Пена. С ятаган е убита и котката. Иван е вързан, съблечен е и върху му изливат кипяща мас. Умира, но не отронва и дума за злато.
Погребението на избитото семейство
Разбойниците не мирясват. Разбиват дюшемето. Намират котел злато. И изчезват...
Вестник „Народен листъ“:
„Човек от Динковци тичал до съседното село Гърци, довел общинската власт. Късно. Цялото семейство тънело в кръвта си. Вана издъхнала...“
Погребението стеснало цяло Видинско. От града дошъл фотографът Петър Бръснаров да го заснеме.
Проклятието на имането
Иван Станчулов и брат му Сандо преди години намират злато. По съвет на баща си решават да закупят земя, достатъчно за семейството, а другото ще е за добри дела. Купуват си 400 декара земи. Построяват три чешми за селото, двайсетина кладенци за съселяни, раздават заеми. Живеели добре.
Но мира не му давал на Иван натрапващо повтарящ се сън - златото на Махмуд бей, виден турски изедник, избягал през войната, но не го взел със себе си. Според съня, закопал го до геран от римско време.
Заедно с брат си една нощ отиват да копаят. След часове кирката на Иван ударила на желязо. И зла мисъл го споходила. Викнал на брат си: „Тука няма нищо. Да си вървим. Нашето богатство е земята“.
Отишли си. Но Иван тайно впрегнал каруцата и с жена си се върнал. Наистина край герана имало цял казан злато. Занесли го у дома и се заклели да не го пипат известно време, за да не проличи какво са сторили.
Открай време обаче се знае за проклятия, свързани с подобно забогатяване.
Съзаклятието
Във Видин обстановката била от месеци тягостна. Сарафин евреин е нападнат, взели чантата му с пари. В близкото село Връв убили селянин за 20 наполеона. Нападнали кръчмата на Ставро Атанасов под носа на свирещата духова музика и отнесли оборота и пиене. Само чудо спасило живота на сарафин Нахиел Нахимяс. Край чешма бил убит селянин, продал животни на пазара. В квартал Бара махала е намерен заклан мъж...
Стражари пребили Илия Бузин, който бил казал за злодеянията: „Полицията сама е шайка. Хванете полицията!“.
Във вестник „Народен листъ“ директно се посочва, че полицията е професионална шайка, че покровителства бандитите, дори обират арестанти.
Селата са в паника, видинчани се заключат в домовете си още привечер. Никой не разчита на полиция и въобще на властта.
Една вечер в кръчмата на Цеко Иванов „Червен рак“ се събират отдалечени в ъгъла четиримата най-извесни във Видин ловци.
Иван Марек (1856-1933), председател на ловното дружество, негов основател през 1888 г., орнитолог, чех, тук от 1880 г., учител по история, логика, психология, директор на Видинската мъжка гимназия, е и създател на видиския Ловен парк (1896), най-уникален за онова и за още дълго време в страната. Той е любимо място на граждани и гости от 400 дка дървета, полянки. Чехът е основател и на гимнастическото дружество „Юнак“. Местните го наричат „Чичко Марек“.
Иван Марек (вторият прав от дясно наляво) с приятели. Снимка: ДА-Видин
Младен Иванов (1859-1905) е депутат във Второто и Третото Велики народни събрания, бивш кмет, привърженик на Стефан Стамболов. След 1894 г. противници искат оставката му, три пъти общинските съветници се противопоставят, накрая напуска сам, отвратен от завистта и партизанските страсти на радославовисти.
Генерал-майор Иван Цончев (1859-1910) е опълченец. Завършва Военното училище в София, служи известно време в Русия, в Сръбско-българската война е при Сливница, от януари 1899 г. е командир на бригада и комендант на Видинската крепост. Член от самото си стъпване във Видин на ловната дружинка.
За четвъртия от съзаклятниците - инж. Тома Милев, не можах да намеря данни.
Марек съобщава, че при него идвал Марин Тухлев от Динковци и казал, че знае поне някои от бандитите. Назовал имена. Генерал Цончев изтъкнал, че щом властта е в невъзможност, край трябва да сложат гражданите.
Решили Младен Иванов да се срещне с нотариуса Трифон Панов (ние сме писали за него - пръв българин, дипломиран юрист, другар на Ботев, виж: „Трифон Панов – един зачеркнат апостол на революцията“) за юридически съвет. Срещата става другата вечер в гостилница „Солун“ на Тома Георгиев.
Още на другата вечер четиримата се въоръжават с рязани пушки „кринка“, доставени от Марек, кавалерийски, поради скоби между цевта и дървената ложа, най-удобни за рязане. Имало проблем с патроните, но по това време тия кринки са на въоръжение и в Румъния, та лесно било да се снабдят. Имали имената, устроили следене, закупили коне...
Започват наказанията
Една тиха лятна нощ в дома на Сандо Станчулов влиза гост. Сядат един срещу друг на малката тераска домакинът и Георги Вълков - бирник, от който всички околни села са пропищели. Той навсякъде демонстрирал недосегаемост и власт. Крещял по мегдани и кръчми: „Няма по-голям човек от мене в околията! Аз с княза, който за мене е цар, на лов за дивеч и на лов за жени, каквито не сте сънували ходя“.
С насилие, заплахи, хвалби, че е царски човек, че тъпите селяни трябва да му целуват краката, той дори не крие алчността си - пие в кръчмите без пари, извършва конфискации.
Бирникът казва на Сандо: „Преди оная история с брат ти и семейството му, знаеш ли, че се срещнах с него в кръчмата Стефан Анчинин и му предложих да даде доброволно златото... Ако се бе съгласил, нямаше да има клане... Та сега тихо и кротко ми дай колкото ти е останало от онова предишното злато, иначе онова от дома на брат ти ще се повтори... Защото това, което наричат Динковската шайка, си има главатар и това съм аз... И ти вече твърде много знаеш, за да те оставя жив, тръгвайки си. Видя ме и семейството ти, така че решавай“.
И извадил револвер.
Сандо се объркал - знаел, че бирникът е мръсник, но пък да е главатар на бандата му дошло много. „Да знаеш още, че в дома на брат ти бях и аз и имах и ятаган...“ Щял да каже още нещо, но в този миг паднал по очи на пода. От гърба му стърчал голям ловджийски нож.
На терасата се появили четирима маскирани мъже с рязани пушки и мълчаливо взели трупа. Единият само казал: „Нито дума!“ и изчезнали както се появили.
След няколко дни трупът на бирника бил намерен край селото, в полицията отчели, че било дело на някой изнудван от него неизвестен.
Скоро се чуло за застрелян свиреп мъж по прякор Йон Белята и за намерен наяден от мравки и всякакви гадини полумъртъв Ангел Станин, който умрял в адски мъки. Застрелян бил и друг бандит - Венко Воловарина...
Скоро Видин и околностите си отдъхнали.
Публичната тайна
Колкото и тайно да действали наказателите, населението поне отчасти разбрало кои са спасителите му.
Младен Иванов бил избран месец след погрома на шайката отново за кмет. Ако това може да мине за косвено признание за благодарност за заслугите му, то има друго - пряко: десетилетия за Младен се казвало с уважение: „Тихият праведник и честният романтик“.
Още: кметът въвел Видин в Двадесети век. Единственият приключил кметуване не с камари пари за себе си, а с лични дългове от заеми.
През 1905 г., все още градоначалник и един от най-добрите сред ловците, заболява от рак на стомаха. Преди да замине за Виена на лечение, на 15 юли, предвиждайки смъртен изход, пише завещание, в което споменава, че завещава ловджийски принадлежности и оръжие на жена си, които да продаде, за да погаси дълговете му. Сред тях се оказали четири рязани пушки кринка, други ловни карабини, ловджийски ножове, бинокъл и др.
В завещанието си записва накрая: „Служих на моя град и Отечеството безкористно. Исках да бъда според силите си само полезен на гражданите“.
Операцията във Виена не спасява живота на Михаил Иванов.
Видин запазва спомен и за Иван Марек. Гробът му е на входа на Ловния парк. Издигнат му е и паметник.
