На 19 януари се навършват 130 години от рождението на видния археолог, историк и изкуствовед
Автор: Атанас Коев
На 19 януари се навършват 130 години от рождението на видния археолог, историк и изкуствовед акад. Кръстьо Миятев.
Той започва жизнения си път в Пловдив на 19 януари 1892 г. Основно и средно образование завършва в родния си град, а след това следва „Славянска филология“ и „История на балканските народи“ във Виенския университет. През 1915 г. защитава докторат по философия, а наскоро след това специализира история на византийското изкуство в Берлинския университет.
Когато започва Първата световна война Кръстьо Миятев е мобилизиран в редовете на българската армия и участва в редица сражения с войските на Антантата. При едно от тях той е пленен, но успява да оцелее и след края на войната се завръща в родината си.
През 1920 г. започва работа в Народния археологически музей в София, като до 1938 г. е уредник в отдел „Средновековие“. В периода 1939-1944 г. е директор на Етнографския музей в столицата. От 1945 до 1946 г. е секретар, а от 1952 до 1963 г. оглавява Археологическия институт при БАН.
В продължение на дълги години акад. Миятев осъществява разностранна проучвателна археологическа дейност. В периода 1927-1928 г. заедно с Юрдан Господинов – друг виден наш историк, разкрива известната Кръгла църква в столицата на Първото българско царство Велики Преслав. Резултатите от тези археологически проучвания той публикува в излязлата през 1932 г. монография „Кръглата църква в Преслав“.
След това от 1936 до 1937 г. проучва първата ни столица Плиска, където под останките на Тронната палата открива най-голямата представителна сграда на на средновековната ни архитектура – т.нар. Крумов дворец.
Кръстьо Миятев взема дейно участие и в разкопките, провеждащи се в старопрестолно Търново. От 1950 г. до смъртта си той ръководи проучванията на Царския дворец на легендарния търновски хълм Царевец.
Научние му интересите са насочени основно в областта на средновековната българска култура, а също и на византийското изкуство. Той е автор на по-вече от 200 труда, от които по-съществено значение имат: „Българското изкуство през IX и Х век“ (1930 г.), „Кръглата църква в Преслав“ (1932 г.), „Преславска керамика“ (1936 г.), „Славянската керамика в България и нейното значение за славянската археология на Балкана“ (1948 г.) и др.
През последните години от живота си Кръстьо Миятев успява да напише и да издаде капиталния си труд „Архитектурата в средновековна България“, отпечатан през 1965 г. В изданието за първи път са представени цялостно средновековните архитектурни паметници по нашите земи от създаването на Българската държава през VII век до падането й под турско робство през XIV век.
Видният български академик умира на 24 август 1966 г. в София.
U.S. Secretary of State Edward Stettinius to U.S. Missions
(Washington, Dec.26, 1944)
[...]
This Government considers talk of “Macedonian nation”, “Macedonia Fatherland”, or “Macedonian national consciousness” to be unjustified demagoguery representing NO ETHNIC or political REALITY, and sees in its present revival a possible cloak for aggressive intentions against Greece.
[...]
През недалечното минало (годините на Втората Световна Война) САЩ официално не бяха признали съществуването на "етническите македонци", въпреки че Съветски Съюз вече беше направил това през 1934 г.
Американците даже твърдяха че "македонската народност" е продукт на комунизма (комунистите от Югославия и България), насочен срещу Гърция, страна която те (заедно с британците) възнамеряваха да не оставят да падне в сферата на влияние на комунистическия Съветски Съюз.
Това не е истината, като македонизма се появява по-рано от 1934 г., обаче решението на Коминтерна, тоест: особено на Комунистическа Партия на Съветски Съюз (като най-мощната партия/членка от Коминтерна) и, следовтателно, на Съветски Съюз като държава дава силна подкрепа на македонизма.
Подкрепата на Съветски Съюз за комунистическа Югославия след края на Втората Световна Война е водила до създаването на автономна социалистическа република Македония, тоест автономна държавица, обаче с право за отцепване от останалата Югославия и провъзгласяване на независимост, тоест полу-независима територия на "етническите македонци", македонизма, анти-българизма, анти-гърцизма (донякъде и на анти-албанизма).
Вероятно Съветски Съюз, чрез решението на Коминтерна от 1934 г., е имал решаваща роля при създаването на автономна югославска република Македония (като преди това Вардарска Македония беше в състав на Сърбия, а "македонците" бяха провъзгласени за "южни сърби").
Понастоящем обаче американците, британците и западняците от ЕС като че ли са забравили че бяха категорично анти-македонизма и про-Гърция в не чак далецното минало.
Щом македонизма се основава на българофобия западняците би следвало да са на страна на България в спора й със Северна Македония + те би следвало да продължат да са на страна на Гърция в спора й със същата РСМ (като уж последователни и принципни правителства/държави).
Особено щом Бг. и Гърция (а и Кипър) са страни-членки на ЕС, докато РСМ само желае да стане, тоест западните европейски Велики Сили са уж равноправни колежки с България в ЕС (няма солидарност, няма равноправност, няма последователност, няма принципност).
