Преди 200 години, между 1810 и 1820 г. в Казанлъшкия край върлували разбойнически банди от 50-60 човека, в които имало и арнаути (турското название на албанците, служили на Османската империя, б.р.). Те кръстосвали нашир и надлъж околията, като много ги съблазнявала Шипка.
Стотина младежи от селото обаче сформирали шипченска нощна стража. Те били добре въоръжени и не давали на разбойниците изобщо да припарят до населеното място, сипейки закани към арнаутския войвода, известен като Тоската бюлюк баши.
Една вечер, заедно с още 60-70 бандюги, въоръжени до зъби, той потеглил към Шипка по Шейновския път, т.нар. Пашова пътека. Но шипченската стража била будна и на поста си в местността Лазара. Оттам момчетата стрелят по разбойниците, няколко от които падат убити, както и войводата им Тоската.
След тази случка разбойниците повече не припарват до Шипка и започнали да наричат шипчани Шипка хайдутларъ.
Историята е възпята и в народна песен: „Пушка пукна от Лазара/ че удари Тоската бюлюк баши...“
Славата на непримиримите шипчани бързо се разнесла нашир и надлъж и дълги години никой не посмял да ги безпокои. А станело ни някое убийство в селото или околията, все се смятало, че е извършено от легендарната бунтовна шипченска стража...
Това е разказано от някой си Гуньо Гъдев на страниците на бр. 62 на вестник „Казанлъшка искра“ от февруари 1927 г.
Дали преди тази случка или след това, но потомци на шипчани споделят, че от дядовците си знаят: със специален ферман на султана е било забранено на турци да нощуват в Шипка...
