Те се поднасяли на трапезите на знатните особи пържени или задушени като гарнитура към месо или дивеч, а също и мариновани в оцет
Автор: Дина Харизанова
Един малко известен факт е, че в миналото в Русия масово са отглеждали ананаси и тя е била основен износител на екзотичния плод в Европа.
В интерес на истината климатът преди е бил друг - в древните руски летописи съществуват описания за нападения на крокодили. Но чак пък да е бил тропически, едва ли. Затова най-вероятно ананасите, наричани по онова време „борови ябълки“, били отглеждани в оранжерии.
Този плод се появява в Русия през XVIII в. Към края на века той вече растял не само в дворянските имения, но и в селските стопанства, а вкусните екзотични плодове се експортирали в европейските страни.
През 1910 г. руският художник Иля Машков рисува прочутата си картина „Натюрморт с ананас“
Около 18 са сортовете, които намерили добра почва за развитие в Русия, където били отглеждани до средата на XIX век, когато по-евтиният внос от тропическите ширини и по-скъпата работна сила в империята направили това занятие по-малко доходно.
По време на пътешествието си из Стария континент през 1813-1814 г. известният британски ботаник, градинар и писател Джон Клаудиус Лаудън отбелязва, че „...боровата ябълка широко се култивира в Русия. Тя рядко се среща във Франция и Германия, и само в няколко градини в Италия“.
Интересно е да се отбележи, че повечето от главните градинари на императора и именитите руски дворяни били англичани. Имало и немалко немски градинари, които отглеждали ананасите в ями както в Холандия.
Първоначално едрите и сочни плодове се смятали за зеленчук, родствен на зелето. Те се поднасяли на трапезите на знатните особи пържени или задушени като гарнитура към месо или дивеч, а също и мариновани в оцет в изискани салати или като напитка, ферментирала в бъчви.
Отглеждането на ананаси в руската страна било прекратено след революцията през 1917 г.
