Големия български езиковед, етнограф и историк е един от създателите на съвременната ни лексикография
Автор: Атанас Коев
На 24 февруари се навършват 140 години от рождението на големия наш езиковед, етнограф и историк акад. Стоян Романски, един от създателите на съвременната ни лексикография.
Бъдещият учен е роден на тази дата през 1882 г. в Орхание, дн. Ботевград. Пръвоначално учи в родния си град, след което завършва гимназия в столицата през 1906 г. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломирайки се с отличие. Специализира езикознание в Лайпцигския университет, където защитава докторска дисертация на тема „Поученията на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий“.
След като се завръща в България, Стоян Романски започва работа в Софийския университет, където е дългогодишен преподавател. От 1909 г. той е редовен доцент по славянско езикознание и етнография, а от 1915 г. е извънреден професор. През 1922 г. вече е редовен професор и ръководител на катедрата по българска и славянска етнография.
В периода 1934-1947 г. оглавява катедрата по славянско езикознание, като същевременно е главен уредник на Славянския институт при Софийския университет. От 1947 г. в продължение на четири години е директор на новосъздадения Институт за български език при БАН. След това в периода 1951-1958 г. ръководи Секцията за създаване на български речник към института.
Стоян Романски е първият директор на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958 г.).
От 1922 г. той е член на Българския археологически институт, на Научното дружество „Т. Г. Шевченко“ в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ, както и на Славянския институт в Прага.
Видният наш учен умира на 26 февруари 1959 г. на 77-годишна възраст в София, оставяйки ни богато научно наследство.
Проф. Романски е сред изявените наши слависти, а научните му интереси са многостранни – езикознание, фолклор, етнография, литературознание, история и библиография. В областта на езикознанието той има особенни заслуги, като основател и главен редактор на първия академичен тълковен речник на български език в три тома.
Същевременно той е създател на първата у нас научноизследователска лексикографска база – Секцията за български речник в Института за български език. Видният наш учен са занимава и с проблемите на диалектологията, с чуждите влияния върху българския език, както и с топонимията на територията ни.
В областта на етнографията проф. Романски разработва проблемите за прародината на славяните, за преселването им на Балканите, изследвайки и етнографията на Балканския полуостров. Особен интерес между етнографските му проучвания са неговите трудове „Славяни на Дунава“, „Българите във Влашко и Молдова“, „Българите в Добруджа“ и др.
Стоян Романски има големи заслуги в областта на литературната история. Той работи дълги години по изясняването на Кирило-Методиевисткия въпрос, делото на Софроний Врачански, българо-румънските литературни отношения, както и спецификата на славянските литератури.
На литературно-исторически проблеми са посветени студиите му „Към изворите на българската романтика на Прокопа Хохолоушек“, „Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 година, съпоставен с преписа от 1765 година“, „Полската книжовна реч в образци“, „Чешката книжовна реч в образци“, „Руската книжовна реч в образци“ и др.
В областта на българската история проф. Романски разработва въпроси, свързани с борбите на народа ни за освобождение от османско иго през първата половина на на XIX век. От тях интерес представляват изследванията му „Австрийски документи по Нишкото българско въстание от 1841 година“, „Българската въстанническа чета в Браила от 1841 година“ и др.
