Безпристрастно за филма „Ботев“ на Максим Генчев – най-стойностния негов проект като реализация

Автор: Борислав Гърдев

За моето поколение филмите за Ботев са повод за размисъл, спомени и неизбежна база за сравнение.

Естествено, след като гледах творбата на Максим Генчев, се сетих за охуления на времето, а след това величан епос на Никола Корабов „Свобода или смърт“ (1968). И какво се оказва?

Корабов и сценаристът му – маститият писател Васил Попов, са подходили прекалено предпазливо и дори страхливо към темата. В техния филм липсва разколът в революционното ни движение, както и сложните и нелицеприятни отношения на Ботев и Каравелов. А за куриозния начин по финансирането на четата с така наречената лоена афера, приключила на 13 януари 1876 г., и за измамата на Стоян Заимов към четниците, дори не е намекнато.

Всичко тръгва от превземането на „Радецки“ и приключва като легенда със смъртта на Ботев  привечер на 20 май 1876 г. от неизвестен куршум, пратен от незнаен враг.

Проблемът с филма на Корабов бе в неговия контекст. Сниман и завършен през крамолната 1968 г., той неизбежно и ненатрапчиво засяга свръхважната тема за отношението на интелигента към народа – поетът революционер Ботев, тръгнал да освобождава народа си, който не го разбира и го изоставя.
Ето заради този акцент филмът бе навремето остракиран, а не поради играта на Милен Пенев, който се справи прилично и в добавка имаше поразителна прилика със своя герой.

Как стоят нещата сега, през 2022 г.?

За „Свобода или смърт“ навремето имаше щедро финансиране – политбюро на управляващата партия лично гледа заснемането на сцената със слизането на четата на козлодуйския бряг, а лентата събра близо 1200 000 зрители, което си беше рекорд за най-сушавата откъм зрители за нашето кино година.

„Ботев“ на Максим Генчев си е напълно семейно-приятелско начинание. Генчев и „Дема филм“ осигуряват сами финансирането, подкрепя ги и кметът на Калофер Румен Стоянов, постановчикът, който е и сценарист и продуцент разчита на вярната си съратница Десислава Ковачева, с която направи „Дякон Левский“ (2015) и която тук е и съсцеинарист, а в режисурата помага Матей Генчев.

За довършването на творбата съдейства и БНТ, което е важен знак, че ръководството на обществената ни телевизия е преценило, че проектът си струва и е редно да бъде подкрепен.

Гледах „Ботев“ с голямо внимание, помнейки канонадите около „Дякон Левский“.

Сега Генчев е обран, стегнат, мотивиран, сценарият му фиксира най-важните събития от последната година от живота на Ботев, без да заобикаля нито един от известните ни щекотливи проблеми. Режисурата като цяло е стабилна, като най-очевиден е напредъкът при монтажа – за 140 минути екранно време не установих с едно-единствено изключение – сцената с гайдаря на хълм, нищо излишно, ненужно или немотивирано поднесено.

Има, разбира се, и волности – Ботев разговаря на кораба „Радецки“ с капитан Енглендер – Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски, както е във филма на Корабов, но те са простими. В диалога са вкарани откъси от стихове, статии и писма на Христо Ботев, привидно волно, но винаги обслужващи ефективно съответния епизод.

Като цяло Генчев и Ковачева са се придържали стриктно към достоверността на поднесената история, като според мен съвсем съзнателно са заложили на черкезката следа в убийството на войводата, тъй като не са искали да влизат в тресавището на полемиките и догадките дали смъртта на гения не е дело на човек от щаба на четата, тоест от най-близкото му обкръжение.

Точно и затова Никола Обретенов – Матей Генчев мъкне на гърба си към върха на планинското било тежко ранения Апостолов – Боян Фъцов.

Хареса ми и подходът на Максим Генчев при реализацията и експозицията на сраженията на Милин камък и Околчица – с много динамика, пушечна стрелба и екшън, както и трябва да бъде в подобен филм, като заслугата е и на оператора Христо Генков („Дякон Левсий“), а не битката да се представя протяжно и натруфено, както бе при Корабов.

Любопитен е и начинът, по който Максим Генчев при разкриване образа и драмата на Ботев. Още в увода е посочено, че той е първо поет, след това учител и вестникар и накрая революционер. В интерпретацията на Деян Жеков е преди всичко искрен, напорист, смел и любящ съпруг, който не ламти за слава, мечтае да бъде учител и по принуда става войвода на чета, въпреки че веднага след пристигането в Козлодуй възлага ръководството й на Никола Войновски – Александър Иванов.
Целта е прозрачно ясна – във военната единица той отстъпва на професионалиста, тъй като иска да е равен, а не изведен напред спрямо своите другари.

Умело е показана на екрана и къде е силата му в походите и сраженията – в неговата храброст и в умението да нахъсва четниците за борба и саможертва.

Не коментирам дали това е най-удачният избор за образа на Христо Ботев, след като Максим Генчев го е избрал, значи му е повярвал, независимо от скромния му екранен опит от „Американска нощ“ (2021) на Алесио Дела Вале.

На мен ми допадна приземеността и хуманизма в артистичната интерпретация, желанието на Жеков да покаже преди всичко човешката драма на Ботев, а не да го прави свръх герой на пиедестал.

И като засягам темата за актьорския подбор, отбелязвам с удовлетворение, че като цяло той е на ниво.
Остава  в съзнанието ни одухотворения портрет на митрополит Панарет Рашев на Георги Кадурин, Владимир Солаков, когото помним от „Пътят на честта 2“ (2021) на Виктор Божинов е убедителен като меркантилния и уязвим Любен Каравелов, колоритен е Петьо Цеков ( „Пътят на честта“ ,2019) като префекта, добра изява има Максим Генчев като спекуланта Симов, стабилни са и Матей Генчев („На педя от земята“, 2016) като Никола Обретенов и Николай Априлов като Младен Скачоков.

Някогашният Левски Веселин Плачков открадва шоуто с петминутната си експанзивна изява на Бенковски, а най-приятната изненада е одухотвореното и ефирно излъчване на Неда Спасова („Останалото е пепел“, 2020, „Откраднат живот“,2021) като Венета Ботева.

Специални комплименти заслужава Николай Илиев, създал силен и убедителен персонаж в лицето на черкезкия  водач Джамбол, убиецът на Ботев. Зная, че Илиев има много недоброжелатели, които не го харесват  като режисьор, а още по-малко като актьор. Бих им препоръчал да го гледат в тази му неблагодарна и тежка да реализация роля и да видя дали ще си променят мнението за неговите качества и възможности.

Докато течаха финалните надписи, обърнах внимание и на удачно използваната музика на Добромир Кисьов, която, без да е нещо бомбастично или ненужно патриотарски фрапиращо, създава необходимия фон за адекватното протичане на  кинодрамата.

В заключение посочвам, че с всичките си знайни и незнайни кусури „Ботев“ е най-стойностният филм в биографията на Максим Генчев.

Явно, ако и да е чепат характер, той си е взел поука от баталиите около „Дякон Левский“ и този път с повече амбиция,увереност и съобразителност е създал продукт, който ще допадне на зрителите.

Съдя по себе си и реакциите в киносалона, в който бях – средна посещаемост – но не от двама души и добронамереност в коментарите при излизането от него.

В категории: Коментари , Добри Вести