Сред интересните и малко познати за неспециалистите предмети е реликварий от XIV в., икона „Св. Богородица Пътеводителка“, съкровището от с. Баниска и др.
Автор: Десант
Новия каталог на русенския музей „Наследството на Средновековието“ представя ключови за разбирането на средните векове експонати, изложени във витрините на обновените зали на РИМ-Русе „Червен“ и „Духовност“.
Артефактите са открити при теренни проучвания, извършени на средновековния град от екип археолози, ръководени през последните години от Стоян Йорданов, а днес от Светлана Великова.
В луксозния каталог са поместени каменни надписи, различни видове кръстове, икони, части от стенописи, богато украсена керамика, златни накити, съкровища и елементи от въоръжението.
Сред интересните и малко познати за неспециалистите предмети е реликварий от XIV в., намерен в църква №5 в западната част на крепостта Червен. Това е мощехранителница с частично запазен надпис на гръцки език, от който се разчита името Йоан.
На страниците на каталога е и изображението на икона „Св. Богородица Пътеводителка“, открита при проучването на епископската резиденция от ранния османски период XV-XVI. Симетричните отвори на три от страните й подсказват, че вероятно е използвана за обков на книга или друг предмет.
Изданието показва многобройни ценни находки като златния пръстен, намерен в олтарната част на църква №16, съкровището от с. Баниска, датирано от VIII в., монетно съкровище с монети на българските царе Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман и влашките войводи Владислав, Раду I и Дан I, кана с точковидна украса и чиния със „сграфито“ украса.
„Наследството на Средновековието“ излиза от печат като част от проекта „Разказ за Средновековието със средствата на Новата музеология. Редизайн на експозиция „Иваново-Червен“ по повод 800 години от създаването на Скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ край Иваново“, финансиран от Министерство на културата. Автори на текстовете са археологът Светлана Великова и музеологът д-р Искрен Великов.
Понастоящем Румъния иска част от българска акватория.
Litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
30 Aprilie 2017
http://stiri.tvr.ro/litigiu-romano-bulgar-pentru-un-perimetru-strategic-de-17-kilometri-patrati--in-dreptul-cadrilaterului_817130.html#view
(превод:) Румънско-български спор за СТРАТЕГИЧЕСКИ периметър (тоест акватория) от 17 км2 които се намират пред/отсреща "Кадрилатер-а"
(Cadrilater/Кадрилатер = Четириъгълник, румънско погрешно название на Южна Добруджа, първоначално означаващо територия между четирите османски укрепени градове: Силистра, Русе, Шумен и Варна, територия от която Румъния успя да открадне само част, в това число и гр. Силистра; когато става дума за обикновена геометрийна фигура се използва patrulater/патрулатер, като и двете означават "четириъгълник")
Marti, 02 Mai 2017
Pe langa problema minoritatii romane, litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html?jjj=1515595901725&jjj=1535599611166
връзката е изтрита обаче може да се върне чрез сайтове на интернет архивиране:
https://web.archive.org/web/20190602081214/http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html
Доколкото ми е известно, през 1940 г., когато Румъния беше принудена да ви върне Южна Добруджа, българските власти са направили редица малки отстъпки в полза на Румъния, например свободно пътуване на румънски граждани от новата (за 1940 г., иначе старата, преди 1913 г. съществувала) бг-румънска граница до Тутракан, нещо касаещо морския фар в Шабла и Калиакра и т.н.
Срещу тези (малки) отстъпки от страна на България от 1940 г. сега можете да изисквате от Румъния да отстъпи от намерението си да открадне част от българската акватория (като и отстъпките от 1940 г. бяха направени в дух на приятелството). Има слух (не знам дали отговаря на истината) по интернет според който, чрез придобиването на тази малка част от бг. акватория, Румъния ще граничи пряко с Турция по водния път на Черноморието.
Както и да е, ако България беше в състояние да направи отстъпки на Румъния през 1940 г., защо Р. да не може да се отървава от този си морален дълг спрямо Бг. в настоящо време?
Цитат от текста на Крайовска спогодба за отстъпка:
"Domnule Presedinte,
Am onoarea a Va comunica cele ce urmeaza:
Tinand seama de dorinta Guvernului Roman, Guvernul Bulgar este hotarit sa acorde inlesniri deosebite persoanelor ce calatoresc in automobile de turism pe soseaua Turtucaia (Toutrakan) - Silistra, in privinta trecerii si a formalitatilor vamale.
Comisiunea mixta, prevazuta la articolul VI al Tratatului incheiat la Craiova intre Romania si Bulgaria, va fi insarcinata cu elaborarea unui regulament cu privire la inlesnirile de mai sus, precum si la durata lor.
Va rog sa primiti, Domnule Presedinte, incredintarea inaltei mele consideratiuni."
По-подобрно за тази тема в книгата: "Tratatul între România şi Bulgaria, semnat la Craiova la 7 septembrie 1940 : Trecut şi prezent", автор: Aurel Preda-Mătăsaru (ISBN 9735888017, 9789735888015)
и
https://lege5.ro/Gratuit/g42dknrx/tratatul-intre-romania-si-bulgaria-semnat-la-craiova-la-7-septembrie-1940-precum-si-anexele-sale&d=2017-04-28/3
