Вече повече от половин век не са правени основни капиталови инвестиции на знаковия за страната ни обект
Автор: Десант
На фона на постепенното разхлабване и дори отпадане на мерките срещу коронавирус, все повече се възражда и засилва интересът към посещенията на различни исторически обекти. Културният туризъм е едно от сериозните пера, които носи приходи в хазната на съседите ни Гърция и Турция.
У нас, докато културният ни министър демонстрира невнятно поведение, културният ни туризъм не само тъпче на едно място, но и е напълно пренебрегнат от държавата.
Един от знаковите и най-посещавани обекти в страната ни е старопрестолният Велико Търново и царственият му хълм Царевец. Част от подпорните стени на едноименната средновековна крепост обаче са в критично състояние и са опасни за туристите. За това предупреждиха стопаните й от великотърновския Регионален исторически музей в ефира на Bilgaria On Аir.
Местните общински съветници отдавна настояват за ежегоден технически мониторинг на старината. За нейната поддръжка ежегодно се отпускат 150 хиляди лева, но сумата се оказва крайно недостатъчна. Тя не е променяна от години. А вече повече от половин век не са правени основни капиталови инвестиции.
Местната управа няма ресурс да инвестира в ремонти и консервация. Затова от общината са категорични, че с проблема трябва да се ангажира държавата, която да окаже финансова подкрепа. Иначе скоро туристите няма какво да видят на Царевец, освен рухнали крепостни стени, което ще сложи край на оживения местен туризъм.
1. Румънската Православна Църква смята Южна Добруджа за румънска територия, въпреки че епископът на Силистра, Иларион, през 2008 г. й е подарил част от мощите на древните светци от римско време, свързани с Южна Добруджа, Емилиан и Дазий.
Не знам дали румънската Патриаршия е помолила Българската за това, или просто епископът Иларион е решил сам да направи тези подаръци на рум. Патриаршия (може би, и за да убеди румънците да върнат част от мощите на Св. Димитър Басарбовски - родом от България - на истинския им собственик, Българската Православна Църква, тоест: да убеди румънците да обърнат услугата)
Цитат от интернет страница на Рум. Православна Църква:
"Inceputurile vietii crestine pe teritoriul tarii noastre (Creștinismul daco-roman)"
Превод:
Началото на християнски живот на територията на наша страна ("Дако-римското" християнство)
Тоест Южна Добруджа (особено гр. Силистра) било разположен на територията на Румъния
Те имат предвид територията на Велика Румъния като за тях днешна Румъния не е истинската Румъния, а е осакатена от съседите-крадци: България и Украйна, също така за тях днешна Румъния е временна и Велика Румъния сигурнео ще се пре-появи в бъдеще, тоест "откраднатите" територии Южна Добруджа и онези които понастоящем принадлежат на Украйна ще се върнат на Румъния
"In provincia „Scythia Minor” si in imediata apropiere, numarul crestinilor martirizati in cursul persecutiei lui Diocletian (cca. 300 d.Hr.) este foarte ridicat."
Превод:
В [римската] провинция Мала Скития и в "непосредствената близост" броят на християните превърнати в мъченици вследствие на гоненията на [цар] Диоклециан (приблизително 300 г. след Христос) е много висок.
Първо: Мала Скития не е само румънска, а и българска, като южната територия на тази римската провинция днес е разположена в България (гр. Каварна и Балчик например)
Второ: "непосредствена близост" всъщност означава други днешни български територии, например гр. Силистра (който не беше част от Мала Скития, а от Мизия, по-точно провинция Мизия Секунда)
"In orasul Durostorum (azi Silistra), la granita dintre provinciile Scythia Minor si Moesia Inferior, consemnam numele soldatilor martiri Pasicrat, Valentin, Marcian si Nicandru, iar mai tarziu pe soldatul Emilian; in satul Ozobia, langa Durostorum, au patimit martirii Quintilian, Maxim citetul si Dadas."
Всички тези древни мъченици от територията на бивша Велика Румъния са смятани от Румънската Православна Църква за "дако-римски" или "пра-румънски", тоест румънски.
Това се случва и когато имената им съществува единствено в надписи на гръцки език (тоест става дума за гръцки светци), например мъчениците Филиппос, Атталос, Камасис и Зотикос:
Martyrs Attalos, Kamasis, Zotikos and Philippos from Niculitel; St. Metrophanes the first Patriarch of Constantinople; Righteous Mary and Martha the sisters of Lazarus
В тази статия на английски, написана от румънец/румънци никъде не пише че надписът за тяхното мъченичество, открито в древна църква в село Никулицел, близо до гр. Исакча (древно име на латински: Новиодунум), е на старогръцки език и че става дума за гръцки мъченици.
За Св. Дазий в тази статия пише че името му което всъщност било "дашу" означавало "агне" (не знам откъде има румънският автор тази информация), обаче на албански език "dash" означава "овен".
Албански език е смятан в Румъния за близък до дакийски въпреки че това е ново-илирийски език, а не ново-дакийски, като илирите и даките/траките са били различни "неща".
Това се дължи на факта че в румънски език съществуват някои много стари думи (от пред-латинския субстрат на езика) които имат необясними съответствия в албански, а единственото обяснение на румънските "историци" е че илирите и траките (вкл. даките и гетите, уж потомци на румнците) са били почти също нещо.
2. На сайта на Румънското Министерство на Външните Работи, по-точно на страницата на румънското посолство в България/София има списък с дружествата на румънците в България, сред които е и "Общността на Румънците в България - Видин - клон Силистра" с председател Трифон Марков!!!
Comunitatea Romanilor din Bulgaria – Vidin – Filiala Silistra (presedinte Trifon Marcov)
https://sofia.mae.ro/node/804#null
Според Крайовската Спогодба между Бг. и Рум. от 1940 г. в Южна Добруджа (вкл. Силистра) няма как да има етнически румънци след 1940 г. Само на смесените семейства беше разрешено да продължават да обитават Южна Добруджа.
Наистина малкото етнически румънци извън смесени бракове (тоест: без бг. съпруги) на които беше позволено да останат в Южна Добруджа са подписали документ (през 1940 г.) за отричане на румънщината им: не само на румънското гражданство, а и на румънската народност/"етничност"!
А сега имало етнически румънци в Силистра/Силистренско!
За това отричане от румънщината има статия от румънец (Николае М. Николае), чийто родители не са се съгласили и вследствие на това са били принудени да се преместят в новата по-малка (без Южна Добруджа) Румъния. Казва се: "De la Aidemir la Almalau" (=От Айдемир към Алмали)
(Айдемир е село в Силистренско, Южна Добруджа. Алмали е село в Румъния, Северна Добруджа)
Ако си спомням добре, статията беше публикувана в румънското списание по история "Magazin Istoric" (=Историческо Списание) (приблизително) през 1999 г.
"Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-audat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fost obligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meu devenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei, ceea ce parea normal in conditiile in care traiam in Bulgaria. In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde i s-a pus in vedere ca toti romanii care nu parasisera Cadrilaterul in cadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, prin care sa faca cunoscuta hotararea lor de renuntare la nationalitatea romana si sa se declare de nationalitate bulgara."
To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -a firm Nazi ally- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater."
Освен това Румъния има почетно консулство в Южна Добруджа (Силистра), докато Бг. няма такова никъде из Северна Добруджа, а само в Плoещ и Тимишоара които са разположени извън Северна Добруджа.
А защо румънско почетно консулство в гр. Силистра когато:
а) това е предявяване на териториални претенции спрямо Бг.
б) Силистра има по-малко икономическо, туристическо, и т.н. значение в сравнение с други български погранични (или не-погранични) градове като гр. Русе (например), където има и Дунав мост?
Има румънско почетно консулство и в гр. Бургас обаче това е обяснимо: градът е много по-значителен и като население, и като икономика от Силистра.
Consulatul Onorific al Romaniei la Silistra
https://sofia.mae.ro/node/843
Adresa: Silistra 7500, str. Docho Mihaylov nr. 4
Consul onorific: Domnul Stefan Raychev IVANOV
