Най-вероятно тя е била използвана за гадаене от участвалите в битката при крепостта монголи
Автор: Десант
През 2020 г. бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка.
Още при попадането на този артефакт археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.
Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене: нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателят гледа от обратната страна по какъв начин се е разпукала вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания.
Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Паралели на подобна практика се срещат сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен.
Именно в Поднебесната империя са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Тази гадателска практика е разпространена и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.
Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Диана Фъртунова и д-р Милен Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в.
Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката край него през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.
Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ „Известия на Националния исторически музей“, където скоро ще бъде обнародвано.
