Община Шабла обяви обществена поръчка за извършването на строително-монтажните работ. Вижте какво предвиждат те
Автор: Дина Харизанова
Стартира мащабен проект за над 1 милион лева за консервация и експониране на пещерен храм на Кибела на „Големия остров“ в Археологически парк „Дуранкулак – Хаманджия”. Ще бъде извършено и възстановяване на аварирал участък от укрепително съоръжение и консервация на археологически структури под защитен насип в рамките на изпълнение на цялостен проект, озаглавен „Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт „Хаманджия – първа цивилизация на стара Европа“.
Община Шабла обяви обществена поръчка за извършването на строително-монтажните работи.
Обектът попада в охранителната зона на защитена местност „Дуранкулашко езеро“.
Обект на СМР са обслужваща инфраструктура, консервационни работи и експониране на елементи от групова културна ценност „Праисторическо, антично и средновековно селище и прилежащите некрополи на Големия остров на Дуранкулашкото езеро и земеделските земи на Западния бряг“, които са със статут археологическа недвижима културна ценност от национално значение.
В рамките на предвидената реконструкция и доизграждане на съществуващия подход към острова, ще бъде преизградена съществуващата наколна пътека, осигуряваща достъпа до Големия остров. Ще се направи Изгледна площадка за наблюдение на Дуранкулашкото езеро и птичата фауна, както и защитно покритие и експониране на храма на Кибела.
Проектна визуализация на площадката за наблюдение
Той е разположен в контактната зона между Големия остров и водите на Дуранкулашкото езеро и представлява култово съоръжение, изсечено в естествена едностранно отворена плитка пещера в скалистия източен бряг на острова.
Съоръжението се състои от две издължени камери с общо преддверие от югоизток. Няма категорични
следи за вида на входа към него, тъй като местоположението му се припокрива с по-късен средновековен културен пласт, оригиналните структури са разрушени, а оригиналната субстанция е преизползвана в по-късните структури.
От античността до днес естествената скална козирка е изцяло ерозирала. Изграденото в миналото едноскатно защитно покритие с дървена конструкция и еднооулчни керамични керемиди е демонтирано.
Комплексът от фактори, влияещи на водното ниво в езерото, не предполага възможности за неговото трайно понижаване в бъдеще, което налага да се търси решение за опазване на оригиналната субстанция в условията на постоянен воден стълб, със спорадични сезонни спадове. Състоянието на обекта към момента затруднява огледа на състоянието на оригинала.
Оригиналното подово ниво е разкрито в целия му обхват. Съхранени са изсечените в скалата подове, участъци от каменна настилка, изкопан в скалата кладенец, изсечени в скалата основи на стени, жертвен олтар в северозападния край на западната камера. Наблюдава се загуба на детайли в повърхностния слой на скалните изсичания, както и ерозия на оголените скални ръбове.
Останките от зидария и настилки са подложени на въздействието на колебанията на водните нива, мръзненето и растителната колонизация. В тази връзка е набелязано почистване на обекта от водолюбива растителност; изграждане на ново защитно покритие с метална конструкция; покриване на новото защитно покритие с насип, осигуряващ хармоничното свързване на образа на покритието с ландшафта и интерпретиращ загубената естествена скална козирка над храма.
Ще бъде изградена и дървена платформа, която ще осигури визуален достъп на посетители до вътрешността на храма. Тя ще е прикрепена към материковата скала в зона извън скалното изсичане на храма и ще е обезопасена с дървен парапет.
В зоните на жертвения олтар и северния край на източната камера ще бъдат обособени експозиции на реплики на артефакти, свързани с обекта – вотивна плоча на богинята Кибела и кантароси. Предвидено е соларно експозиционно осветление.
Съществуващата зона за паркиране ще бъде разширена с 30 м., като ще се обособи и зона с контролиран достъп около обекта, която ще бъде оградена с дървена ограда с пана от телена мрежа.
Предвидено е поставянето на една автоматична бариера и една порта за пешеходен достъп в непосредствена близост до билетния център.
Съществуващият Посетителски център ще бъде разширен със 105 кв. м., като естествено продължение на съществуващата сграда в източна и южна посока. Сградата ще бъде с напълно самостоятелна дървена конструкция, нетрайно прикрепена към терена и ще бъде достъпна за хора с увреждания.
Разширението ще съдържа изложбена зала и мултимедийна зала с 15 места с възможност за прожекции, стая за екскурзовода и тоалетни, достъпни за хора с увреждания. В подовата конструкция на изложбената зала ще бъде вградена метална конструкция покрита със закалено стъкло за експониране на артефакти.
Източно от съществуващия паркинг ще се ситуира Билетен център със застроена площ 87 кв. м, в който ще има приемна зала за продажба на билети, сувенири, за предоставяне на слушалки, с дисплей за излъчване на видеоматериали за археологическия парк, помещение за багаж, канцелария, склад, помещение за персонала, тоалетни, достъпни за хора с увреждания.
Извън заданието, поради аварийната ситуация, свързана с високите води на езерото, проектът предвижда спешни мерки по консервация под защитен насип на комплекса от археологически структури от Бронзовата епоха и античността, локализирани в най-южния край на острова на площ от 200 кв. м.
Те се намират в контактната зона между Големия остров и водите на Дуранкулашкото езеро – в зоната на сезонните колебания на водното ниво. Комплексът от фактори влияещи на водното ниво не предполага възможности за неговото трайно понижаване в бъдеще, което налага да се търси решение за опазване на оригиналната субстанция в условията на постоянен воден стълб, със спорадични сезонни спадове.
Археологическите структури ще бъдат консервирани под защитен насип от засипка от каменна фракция и геотекстил, като консервационните дейности ще бъдат съобразени с условията на охранителния режим на недвижимата културна ценност и ще бъдат извършени под наблюдението на археолог.
Срокът за подаване на заявки за участие в публичното състезание за строително-монтажните работи по проекта е 10 май.
Глупостта на сръбските езиковеди които твърдят че "македонски" "език" съществува:
1. щом преходните българо-сръбски говори са по-сръбски от северномакедонски "език", то те са или говори на език, отделен от български, сръбски и северномакедонски, или по-правилно, говори на северномакедонски език, като те приличат най-много на него, а не на български или сръбски.
Например: сакам (=искам) е и шопска, и торлашка дума, тоест присъства в българо-сръбските говори които се говорят и в днешна Бг., и в днешна Сърбия.
Друг пример: почти цялостната липса на съгласна/фонем "х" ("серверномакедонски" леб = хляб, сръбски хлеб) е обща и на северномакедонски, и на шопски/торлашки
Не може да се каже че "македонски" "език" се говори само в историческата/географската "Македония" и, вследствие на това, няма как да се говори в торлашките райони на Сърбия (Пирот, Ниш, Враня, Лесковац и т.н.).
а) Какво означава Македония? Според някои от сръбските езиковеди и историци това е само Южна Сърбия, значи и Скопие, и Ниш били Южна Сърбия.
Освен това, през древността Пиринска Македония не беше обитава от (древни/истински) македонци, а от траки, като вместо днешният град Благоевград имаше тракийския Скаптопара (имаше много тракийски градове с окончание "-пара"). Всъщност имаше разни "Македонии" в течението на времето. Друг пример: през част от Средновековието "Македония" беше разположена в Тракия, около турския град Одрин.
б) Северномакедонски език се говори и в Косово (от гораните - мюсюлмани - а и от сърби-торлаци - христяни), и в Албания а това не са части от историческата/географската област Македония, нито от днешна държава Северна Македония. За Косово даже не може да се каже че горанските райони някога са били част от "Македония", докато за някои (или всички?) райони в Албания където се говори български/"северномакедонски" може да се каже че те всъщност са част от Вардарска Македония, които са били откъснати от нея през 1912 г. когато се образува независимата държава Албания, докато независима Северна Македония ще чака чак до 1991 г. да се появи като независима страна.
Щом северномк. се говори и извън ист./геогр. област "Македония" (Косово) защо тогава торлашките говори в Сърбия (които приличат много повече на северномк. отколкото на сръбски) да не се окачествят като "(северно)македонски говори"?
2. Онези сръбски езиковеди (или въобще общественици) които твърдят че "мк." "език" съществува противоречат на най-големия сръбски езиковед Вук Караджич който никога не е споменавал "мк." "език", и, освен това, е твърдил че в област Македония се говори български и там живеят българи (а не сръбски/сърби).
Като му противоречат, те и го обвиняват, косвено, че беше сръбски предател и работеше в полза на българите и ущърб на сърбите.
Цитат:
"Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).
[...]
С българска диалектология в Македония се занимава и авторът на известния сборник „Народне песме македонски бугара” (Белград, 1860) — сръбският изследовател Ст. Веркович. В писмото си към своето „Описание быта македонских болгар” той определя северната и южната граница на българската реч в тази област: „Въобще Македония е населена с народ, който говори най-чист български език, като почнем от най-северната граница, от върха Люботрън и свършим с най-южната, т.е. Средиземно море*. В „Топографическо-этнографический очерк Македонии” (Петербург, 1889) той отново посочва границата между български и сръбски език: „Като се почне — пише той — от оная точка, откъдето тръгва планинската верига, която отделя Призренския санджак от Шкодренския, границата между българското и сръбското племе съставят високите вериги на Шар, които се протягат чак до Качаник, където се съединяват с т. нар. Скопска Черна гора”.
[...]
В най-ново време (1960) големият сръбски езиковед Ив. Попович в своя крупен труд Geschichte der serbokroatischen Sprache, Wiesbaden, 1960, отбелязва, че македонски е „повече или по-малко идентичен със старобългарски и български” („mehr oder weniger mit dem Altkirchenslawischen und Bulgarischen identisch”, стр. 262)."
Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
II. ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СР МАКЕДОНИЯ
2. ЕДИНСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НА ДИАЛЕКТНО РАВНИЩЕ
http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm
