Средната цена за аренда също се покачва, но остава по-ниска от средната за страната
Автор: Яна Славянска
Средната цена на сделките с ниви в област Бургас нараства. През 2021 г. тя достига 912 лв. за един декар, което е с 9,4% повече в сравнение с 2020 г., съобщиха от Териториалното статистическо бюро - Югоизток към Националния статистически институт (НСИ).
Спрямо средната стойност за страната (1192 лв./дка) през 2021 г. средната цена на нивите в област Бургас е по-ниска с 23,5%.
Освен това, спрямо предходната година през 2021 г., се отчита намаление на постоянно затревените площи с 0,8%.
През 2021 г. най-висока е цената на сделките с ниви в община Бургас - 1258 лв. на декар, което е със 7,3% повече спрямо предходната година. Повишение в цената на сделките с ниви през 2021 г. спрямо предходната година е отбелязано и в общините Айтос, Карнобат, Несебър, Приморско, Созопол, Средец и Сунгурларе.
Таблица: НСИ
През 2021 г. в област Бургас средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 38 лв., което е с 18,8% повече спрямо 2020 г. В сравнение със средната цена за страната (55 лв./дка), през 2021 г. цената за наем/аренда на един декар ниви в област Бургас е по-ниска с 30,9%.
През 2021 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в община Камено - 50 лв., като спрямо 2020 г. тя отбелязва ръст с 25%. Увеличение в цената на сделките с ниви през 2021 г. спрямо предходната година е отбелязано и в общините Айтос, Бургас, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе.
Добре че бг. историци започват да признаят истината: че малко македонисти е имало и преди 1944 г., даже през далечните 1870-те години имаше такива.
Например, Георги Пулевски
Този човек първоначално се е смятало за сърбин, а после за "етнически македонец".
През 1873 г. издава в гр. Белград "Речник оТ четири язика". Заглавието все пак не е на сръбски, а на диалектно-български, по-точно на днешния официален език на РСМ, тоест на (северно)македонски; с изключение на българското (и руско) изписване на предлог "от" (на "македонски" се употребява сръбското изписване"оД") и на думата "язика", която на днешен/правилен "македонски" "език" звучи "язици".
Доколкото ми е известно, на сръбски "речник од четири йЕзика" (с "Е") е възможно да се каже обаче звучи не-естествено, като сърбите казват "речник четириу йЕзика".
Много смешно е че вместо да нарича "македонски" "език" с днешното му име, той го нарича "српско-аллбански", тоест го смяташе за диалект на сръбски език (!!!), говорен в османската област Албания (!!!).
"Не помалку е значајна неговата културно-национална дејност како учебникар, лексикограф, граматичар, поет, фолклорист, етнограф и историчар. Негово првопечатено дело е Речник од четири јазика (или четиријазичник), објавено во Белград во 1873 година.
Тоа е всушност петјазичник, бидејќи во колоната на српскиот јазик дава лексички материјал од двата блиски, но сепак различни јазика: македонскиот и српскиот.
Втората објавена книга на Пулевски е Речник од три јазика (тријазичник), објавена исто така во Белград во 1875 г. Ова дело е особено значајно поради јасната концепција и отворено изнесената идеја за татковината Македонија, за македонскиот народ и македонскиот јазик како посебни во словенскиот свет."
Интересно е и заглавието на друга му книга "Речник од три жезика" като той е на литературен сръбски докато думите в речника са, според него, на "диалектен сръбски от област Македония", понеже той нарича езика си "с. македонски", тоест "сръбско-македонски"). Тази книга е издадена пак в Белград през 1875 г. В албанското под-заглавие той нарича свой език "шкипищ македонисе", тоест "албанско-македонски" = "македонски от османската област Албания" (тогава Албания не беше независима държава)!!!
Вероятно за него област Македония беше нещо като съставна част от област Албания (тоест: под-област).
("шкипищ" е погрешен облик на албанската дума "шкип" = "албански език" или "на албански" като наставката "-ищ" се използва при имената на езиците, обаче с изключение на самия албански език, за който се използва простата дума "шкип".)
Името на северномакедонския в турското под-заглавие е: "с. македонлуджес", тоест вероятно пак "сръбско-македонски" като буквата "с." вероятно означава "сърп" ("сръбски" на турски език)
В друга му книга вместо "сръбско-македонски" или "албанско-македонски" той използва смешното име "славянско-насельенински-македонски", например в заглавието на тази книга: "Славянско-насельенинско-македонска слогница речовска", тоест "Македонска граматика", публикувана в София през 1880 г.
Задава се въпроса: защо Пулевски се колебае и нарича собствения си език ту "сръбско-албански", ту "сръбско-македонски", ту "албанско-македонски", ту "славяно-населенинско-македонски"???
Той не беше само агент на сърбите, а имаше македонско етническо самоопределение, понеже в названието "албанско-македонски", тоест "македонски от област Албания" няма споменаване на сръбски език, а под името "славянско-населенинско-македонски" (където пак няма нищо сръбско) вероятно той искаше да се разбере "народен език на славянските македонци", понеже той знаеше че има и гръцки не-славянски македонци.
А защо той не използва простото название "македонски"? Понеже тогава или нямаше "(етнически) македонци", или имаше гърци които се смятаха за македонци. От терминологичните му колебания може да се направи заключението че докато народностните имена "албанци/арнаути, сърби, гърци, турци" бяха вече установени и ясни, името "македонци" като народностно название едва тогава започваше да се употреби.
ultimately from Latin excipāre, but in its use it is, among other things, an adverb (e.g. Flas shqip!
‘Speak Albanian!’) but interestingly never *shqipisht, using the adverbial -isht (thus, unlike
other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht, frëngisht, and greqisht)
Never *shqipisht, unlike other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht
В книгата "Речника от четири язика", както и в "Слогница речовска" (вероятно във всичките му книги) той използва българската буква "ъ", която понастоящем не се използва повече в северномакедонски, например в думите:
гръс (на страница 23) "шепа", вместо днешното изписване "грст" (буквата/звукът "т" не се произнася, точно както при българското народно произношение)
ръбетница, рътеница (на стр. 22)
Известно е че буква "ъ" е била изхвърлена от македонската кирилица при "окончателната" кодификация на "македонски език" през 1944 г. като тя не съществува в сръбската кирилица.
Използвам "окончателна" в смисъл най-важната, понеже Пулевски може да бъде смятан за първия кодификатор на "мк." "език", освен това, той е и по-логичен и последователен, като той изписва "гроп" с "-п" понеже така се произнася и в северномакедонски, и в български, докато сегашният македонски правопис (под сръбско влияние) изисква да се изпише "гроб", въпреки че мк. езиковеди претендират че мк. правопис е фонетичен.
Например на стр. 19 има и "гроп", и "гроб" (тоест "гроп" на "македонски" - диалектен сръбски, според Пулевски, "гроб" на сръбски)
На сръбски се изписва и се изговаря "гроб".
Македонистите уважават тяхната собствена лингвистична традиция само когато тя не съдържа елементи (като буква "ъ") които са общи за "мк." и български а отсъстват от сръбски език.
"Ѓорѓија Пулевски, самоукиот галички ѕидар и печалбар, еден од првите комити и револуционери, војвода и поет, учебникар, фолклорист и етнограф, лексикограф, граматичар, историчар и културно-национален идеолог е најизразитиот и најголемиот македонист во ова време."
ВО ОВА ВРЕМЕ!!!
тогава нямаше други македонисти, понеже нямаше етнически македонци въобще
ако той е само най-големия а не единственият, къде са примерите за други македонисти???
Сръбската википедиа за българските мияци (етнографска група на македонските българи, като Пулевски беше един от тях):
"Мијаци су македонско и српско племе[1][2] које настањује предео у западном делу данашње Северне Македоније."
[...]
Бугарски егзархисти, како би уништили српске трагове, избрисали су српске натписе 1916. године, и изнад главе кнеза Лазара написали "Борис болгарски" а изнад главе Стефана Дечанског "Шишман болгарски"."
