Будният шивач Михаил Бойчинов раказвал, че чел дето коли с гумени колелета, които не се движели с впрегнати в тях коне, но хората не му вярвали, докато не видели с очите си
Автор: Емилия Михайлова, уредник в ИМ-Дряново
През 1903 г. за първи път през Дряново преминава автомобил. Шивачът Михаил Бойчинов (по онова време шивашкият еснаф бил най-будният и най-грамотният от всички) срещал понякога в хрониките на някои от малкото идващи в града вестници, че някъде в чужди държави имало коли с гумени колелета, които не се движели с впрегнати в тях коне или други животни, а се карали с някаква сила наречена електрическа.
Обикновено той съобщавал това което четял, но много малко от слушателите му вярвали на неговите думи. Тъкмо тогава един пътуващ от Южна България за Русе автомобил преминал през Габрово, а след около два-три часа стигнал до Дряново и спрял на западния край на града, пред кръчмата на Трифон Илиев. Посетителите, които били там се струпали около него.
Присъстващите виждали за първи път такава кола, разглеждали я, чудели се и разпитвали шофьора. Като се отегчил да отговаря на въпросите им, той се качил в нея и потеглил по главния път, преминал през големия мост над реката и се отзовал пред кръчмата на Генчо Койчето, а след това продължил през града. На зрителите се сторило, че всичко станало моментално.
Автомобилът спрял пред Главните кафенета на централния площад. Насъбрали се всичките им клиенти, наизлезли чиновници, работници и еснафи и заразпитвали шофьора, а на него като му омръзнало да отговаря, качил се на автомобила, дал сигнал и потеглил веднага.
Докато зрителите се опомнят, колата стигнала до къщата на Нено Мянков пред бозаджийница „Славей”. Михаил Бойчинов като чул, че тя минава покрай дюкяна му, излязъл навън тичешком и викал колкото сила има „Хей, излизайте да гледате, автомобил минава” и тичал след него като малко момче чак до кафенетата.
Той останал доволен, защото това което е чел и разправял на неверниците си колеги се сбъднало наяве, видял го с очите си и тържествувал.
