Подмосковието, домът на Борис Афанасиев,
1979 г., 20 декември, привечер
Алба, съпругата, щета в кухнята. С Борис Афанасиев сме в малкия хол на апартамента. Донесъл съм пратени от приятели на чичо ми грузинско нес кафе и бутилка грузински коняк, купил съм като гост и огромна кутия шоколадови бонбони.
Домакинът старателно разбърква в фарфорната си чашка кафе, малко захар и малко вода (любимо занимание). Изчаквам, после вдигаме чашките. Бай Борис е пуснал на малко магнетофонче „Волховская застольная“.
„Вспомним что было и вьыпим как водится“.
- Наздраве, бай Борис!
Очите му са навлажнени. От магнетофончето се носи последният акорд:
„Выпьем за армию наши могучую,
выпьем за доблестный флот...“
- Бай Борис – питам, – самоуби ли се Хитлер, или избяга?
- Има една книга на Елена Ржевская, преводачка в СМЕРШЬ („Смерт шпионом“), в която тя безхитростно е описaла всичко. Тя открива един българин, през 1945 г. студент по медицина – Михаил Арнаудов, който пък намира документацията – стоматологичния картон на Фюрера. Правен е анализ на обгорялата част на долната челюст на намерения овъглен труп, за който се смятало, че е на Хитлер. Всичко съвпадало.
- Четох книгата. Но американски историци като Дейвид Ъруинг, Хю Травър – Ръпър, а те не са случайни, и други смятат, че описаното е фалшификат.
Бай Борис въздъхва, отпива коняк, после кафе:
- Сталин научава за откриването на труповете на Хитлер и Ева Браун едновременно с тайните ходове на Чърчил и Труман да започнат война срещу СССР – това, на което е разчитал и самият Фюрер. Това го знаеш. Не знаеш какво решава Сталин. Ами да отвърне на удара. Да компрометира англо-американците пред света, като им припише операция по извеждане Хитлер от бункера и осигуряване бягство в Аржентина.
Заедно с Берия, на четири очи дават начало на Операция „Мит“ – най-голямата дезинформационна акция за всички времена. Тя продължава и досега и ще продължи още дълго. Хвърлени са огромни пари, подкупени са десетки английски и американски разследващи журналисти, историци, дори политици. Тия, които споменаваш, може и да сред тях.
Подкупените съчиняват версии, „откриват свидетели“, видели Хитлер и Ева Браун из селища в Аржентина.. Западната преса се тресе от сензационни разкрития, цитират се несъществуващи документи на ЦРУ, на КГБ. Целта е постигната – светът вярва, че английски и американски тайни агенти са осигурили укриването на военнопрестъпник номер Едно.
- Не можеш да не знаеш по-конкретни неща.
- Тия купени изследователи играят на една тънка струна у човека: желанието на хората да видят свои качества, как самите биха постъпили в действията на исторически личности. С други думи: вижте го – и той е като мене. Но Хитлер беше от друго измерение.
Има един писател фантаст, казва се Кир Буличов. Той е и учен, изследовател, обиколил е Тибет. Това не е името му, казва се Игор Можейко. Кир идва от името на жена му Кира. Идвал е в редакцията, в която рабитех. Та според него Хитлер и Сталин са извънземни, а Втората световна война е дипломната им работа като студенти. Не махвай с ръка пренебрежително! Разгледай въпроса откъм страната, че това са хора от друг свят, разбирай го преносно.
- Това го разбирам.
- Да слезем на земята. През март 1941 г. OSS (Бюрото за стратегически услуги – разузнаването на англо-американците) наема екип от дванадесет от най-видните американски психолози и психиатри и иска от тях да направят психо-психологически портрет на Фюрера, не знам дали това е точната формулировка. Гвоздеят на задачата бил „как ще постъпи Хитлер, когато загуби войната“, в което нямало съмнение. Както и в това, че ще обяви война и на СССР.
- Разбрах смисъла. OSS се е ръководело от полковник Уйлям Донован, близък на Рузвелт.
- Състуденти, взаимни интереси... Но всъщност мозъкът на Бюрото беше съименникът му Уйлям Стивънсън. Всъщност Уйлям Стивънсън беше OSS и OSS беше Уйлям Стивънсън. Бяха му дали прякор Храбрец. Без него англо-американското разузнаване през войната нямаше да е това, което беше.
Английски милионер – благодарение на брака си с Мери Симънс, наследничка на тютюнева империя (изкупуваше висококачествен тютюн и от България), той имаше годишен доход от около 60 милиона долара без да си мръдне пръста. Отделно имаше изобретения. Работеше без заплата или пари под каквато и да било форма. Сам плащаше от джоба си на елитни агенти.
Информация за размисъл: Имало е защо Храбрец (1897- 1989) да работи за идеята. Покупателната стойност на тогавашния му годишен доход е около сегашните един милиард долара.
Стивънсън платил на учените и те добросъсвестно проучили всичко за Хитлер, чели „Майн кампф“ като учебник, проучили всички достъпни документи, разкази на роднини, приятели и познати... Познай резултата.
Усмихнах се, чукнахме чашките. Хубаво нещо е грузинският коняк, въобще хубавото питие се познава по това, че не разбираш кога го изпиваш.
- Разбрал, че губи всичко, ще се самоубие. Чел съм, че имал девиз „Или всичко, или нищо“.
- Да. Той затова и не приел през 1932 г. да бъде просто един премиер и да си гледа живота. Та заключенията на учените: единадесет от тях твърдо подписват: при пълен крах Адолф Хитлер без колебание ще сложи край на живота си. Дванадесетият написал: разбрал провала на целта в живота си, Хитлер ще предпочете самоубийство пред гарантирано спасение чрез бягство.
- Разбирам – живот, макар в охолство, при неосъществени идеи за него би бил невъзможен.
- Но аз имам лично доказателство. Ако Хитлер бе намерил убежище в Аржентина, където най-често сочат купените по Операция „Мит“ „търсачи на истината“, той щеше да е там с Мартин Борман. А последните достоверни източници за него сочат, че на 1 май с щурмува рота се е опитвал да се добере до аеродрум на Шчечинската гара.
Борис Афанасиев замълча, отпивайки коняк и кафе. В рамката на вратата се показва Алба – усмихната, жизнена:
Интересна статия:
"Поляците" в район на град Вилниус (на полски Вилно) в Литва говорят белоруски език.
Polacy na Wilenszczyznie mowia gwara bialoruska
https://kresy24.pl/jankowiak-polacy-na-wilenszczyznie-mowia-gwara-bialoruska/
Интересно че тази област е дадена от Хитлер на Литва и, след края на Втората Световна Война, съветските руснаци разрешават на Литва да остане с нея като "Вилно", днес Вилниус става столицата на Литва.
Част от поляците и днес имат териториални претенции към тази територия а и към белоруски (украински и т.н.) земи.
Същевременно те премълчават (на държавно/официално ниво) това че поляците в Литва са претопени белоруси.
Дават им пари за спазването на несъществуваща им "полщина" и т.н.