Новата метода застрашавала да помрачи славата на досегашната стенография
Автор: Диана Славчева
През 1932 г. младият казанлъчанин Михаил Михайлов – син на дългогодишния околийски инспектор в Града на розите Никола Михалев, изобретява един нов вид стенография, наречена „вихропис“.
Както пояснява дописка в бр. 194 на вестник „Казанлъшка искра“ отпреди 90 години, новата техника е „по-бърза няколко пъти от тази на Габелсберг (става въпрос за немския стенограф Франц Габелсбергер, основателят на модерната графична стенография, б.а.) и по-практична“.
През лятото на 1932 г. вихрописецът открива в салона „Божии работници“ в Казанлък стенографски курс, в който запознава казанлъчани „със своята нова метода“.
Авторът на кратката информация, подписал се пестеливо само с инициала Ч., коментира: „Уверяват ни, че вихрописната метода на Михайлов бързо си пробива път и застрашава да помрачи славата на досегашната стенография“.
Туй хубаво, ама, както обикновено става по нашите ширини, намерили се и завистници на успеха на своя сънародник, та някои от „големците“ на досегашната метода – отбелязва Ч. – „не им било много приятно и правили пречки на г. Михайлова“.
По-нататък от „Казанлъшка искра“ правят уговорката, че не познават добре въпроса, но радвайки се на съгражданина си, му пожелават „щото изнамерената от него вихрописна система да залее навред страната ни и да помогне за добиване на повече и по-добри културни облаги“.
То и ние не познаваме добре въпроса, та се поразровихме в литературата по него и разбрахме, че „Стенографските системи се делят на геометрични, които са най-стари, полугеометрични (или полукурсивни), и курсивни... За българския език има създадени 3 или повече геометрични системи“. И едната от тях е въпросният „Вихропис”.
В списъка с периодичния печат, издаван в Стара Загора до 1944 г., открихме, че в периода декември 1933 г. – март 1934 г. са излезли и два броя на сп. „Вихропис“, който се разпространявал заедно с „вихрописен учебник, нагоден за самоуци и за преподаватели на вихрописни курсове“.
Редакцията на изданието била в Казанлък, а негов редактор естествено бил Михаил Н. Михайлов. Комплектът се печатал в тогавашната старозагорска печатница на Н. Брашнаров.
Михайловият вихропис обаче така и не успява да „залее страната“ и постепенно остава да избледнява в историята. Дари заради „пречките“, които „големците“ правили на създателя му, дали поради нещо друго – едва ли някога ще разберем...
