Като разбрал какво сторил заръчал на жена си: „Тичай да стигнеш Под игото, доведи го тук и му нагласи най-хубавата стая, като за голям чиляк!”
Автор: Юлия Дабкова, уредник в ИМ-Дряново
Преди сто години по главната улица на Дряново, наред с дюкяните на занаятчиите, имало множество кафенета, където дряновци сядали на по кафе, а местни зевзеци си правели закачки с минувачите.
Тъкмо на площада Колю Рачиков имал модерен за времето си хотел с ресторант. Дряновци идвали при него не на кафе, а на по „чашка”. От чашка на чашка идвало настроението и започвали шегите.
Веднъж в Дряново пристигнал представител на адвентистка църква с намерение да основе секта в града. Дряновци се събудили сутринта от ударите на барабанчик, който известявал, че вечерта ще се изнесе сказка в читалището. Решили посетителите на „Рачика” да му попречат.
Адвентистът бил облечен с бял костюм. Когато наближил часът на сказката, той станал неспокоен и вземал стол да поседне. Нечия ръка се протегнала и сложила узрял домат на седалката на стола. Разбира се доматът се размазал по белият панталон.
Скочил ужасеният адвентист, а доволни от постигнатото, дряновци започнали да го успокояват да се прибере в хотелската си стая и преоблече, пък те ще се погрижат да го изперат и изгладят. На сутринта рано-рано адвентистът си заминал така и без да основе секта в Дряново, което и било целта.
Колю Рачиков пишел нещо в тефтера си в хотела. По това време в Дряново на посещение бил Иван Вазов, влязъл в хотела и учтиво попитал може ли да наеме стая. Бай Колю без да дигне глава от записките си отговорил: „Върви в хана на Баръма, като тръгнеш по главната улица на изток и ще стигнеш” и продължил да пише.
Един от клиентите на хотела се обърнал към бай Колю с думите: „Какво направи? Този човек е Иван Вазов, гдето написа „Под игото”.
Плеснал се с ръка по челото бай Колю: „Пак я оплесках!” и за да оправи нещата, обърнал се към жена си и викнал: „Доне мари, тичай да стигнеш Под игото, доведи го тук и му нагласи най-хубавата стая, като за голям чиляк!”.
От създаването си сградата на хотел-ресторант „Рачика“ е търпяла няколко преустройства, сменяла е предназначението си, но е преживяла превратностите на времето. Тя съществува и до днес като безмълвно разказва част от историята на града.
