Мине се не мине време и стане някаква беля - като смъртта на таксиметровия шофьор преди броени дни, та се нагнети напрежение в обществото и се заговори за нарастване на престъпността у нас. Така ли е обаче, или на нас така ни се струва. Само безпристрастната статистика може да каже.
И ето, в пожълтелите броеве на вестник „Шуменско слово“ от 1927 г. попадаме на един бюлетин на тогавашната Дирекция на полицията, цитиращ официални статистически сведения за „произшествията“ само за един месец преди точно 95 години.
От него научаваме, че през юни 1927 г. в България са регистрирани 73 убийства, 55 наранявания, 27 самоубийства, 13 опита за самоубийство, 1 изнасилване, 2 намерени трупа, 126 злополуки, 47 удавени, 11 прегазени, 2 затрупани, 30 убити от гръм, 1 изяден от зверовете, 16 внезапно починали и 19 контузени.
Намерени са 12 подхвърлени деца. Кражбите са 57 (с общо откраднати суми в размер на 781 959 лв.), а пожарите са 19 и са нанесли щети за 3 571 000 лв. Или всичко имаме за месеца 387 произшествия.
Открихме най-общи данни на „Евростат“ за цялата 2017 г., които ни показват картинката точно 90 години по-късно. И така - в наше време в страната ни за една година са установени 95 убийства, 172 изнасилвания и 40 947 кражби. Разделено на 12, това прави близо 8 убийства месечно и средно 3412 кражби на месец.
В сайта на НСИ намерихме и данни за пожарите, но за 2020 г., от които разбираме, че преди две години те са били общо 754 броя (62 средно месечно) са нанесли поражения за 281 хиляди лв.
От това е видно, че убийствата днес са по-малко, но пък драстично са нарастнали кражбите, изнасилванията и пожарите. По-малко са и удавените, макар да намерихме статистически данни за 2019 г., когато във водата са намерили смъртта си тридесетина души.
Многократно повече са жертвите на пътя, които варират около 1000 души годишно. Но и оживлението по пътищата и броят на автомобилите, които се движат по тях, са несравними с тези отпреди близо век.