Навършват се 100 години от първото отбелязване на този ден и 300 години от рождението на предвестителя на българското Възраждане – Паисий Хилендарски
Автор: Десант
Празникът на народните будители да бъде обявен за изцяло неприсъствен ден, предлага Национален инициативен комитет за тържествено честване на 100-годишнината от първото отбелязване на деня на будителите и 300 години от рождението на предвестителя на българското Възраждане – Паисий Хилендарски
Друго негово предложение е предстоящата 2023 г. да бъде официално обявена и масово чествана, като Година на народните будители – с подходящи, богати и разнообразни по форма и съдържание културно-образователни и патриотично-възпитателни инициативи и прояви. Например тържествени концерти, художествени изложби, музейни експозиции, научни конференции, образователни часове и конкурси за младежки художествени творби, посветени на живота и делото на народните будители.
Да бъде отсечена юбилейна монета, издадени юбилейни пощенски продукти и връчени почетни награди за значими постижения на духа.
В разпространено до медиите Възвание от инициативния комитет призовават водещи български артисти за съвместно участие в мащабен общ концерт-спектакъл, който да представи безспорни достижения на високия сценичен жанр, древната и съвременна българска духовност.
Празничният спектакъл се планира да е на открита сцена, разположена на пл. „Св. Александър Невски“, пред едноименната Патриаршеска катедрала в столичния град.
1 ноември е определен като празничен ден първоначално с окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. на Стоян Омарчевски, Министър на народното просвещение, впоследствие – с постановление на Министерски съвет от 31 октомври и Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка, приет на 13 декември същата година от XIX-тото народно събрание и утвърден с Указ № 32 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис III. В рамките на малко повече от шест месеца, той се превръща в официален общонароден празник на страната в чест на „заслужилите българи“, припомнят от инициативния комитет за честванията.
На корицата е снимка на стара рум. карта на Южна Д. под заглавие: "Обединяването на румънска Добеуджа", тоест през 1913 г. румънците не откраднали Ю.Д., а я обединили с вече румънската (от 1878 г.) Северна Добруджа.
Книгата е от 2022 г., издателството е държавно ("Editura Universitara"=Университетско Издателство) , подчинено на рум. Министерство на Образованието, значи това са официални териториални претенции към Ю.Д. от страна на Рум. и "обучаване" на студентите в духа на омраза към бг. ("говор на омраза").
Връщане на мощите на Св. Димитър Басарбовски (покровител на гр. Букурещ) от ВРАЖДЕБНА Рум. в Бг.!!!
Ако Бг. Православна Църква ще ги изисква от Рум., веднага всичките прояви на рум. исторически ревизионизъм (не само книги) ще спрят.
Като (уж) учреждение на Бога, Рум. Прав. Църква би трябвало да ги върне, въпреки че юридически Бг. П. Църква няма повече право да ги изисква.
