По време на Втората световна война германската страна изпитва остър недоимък от яйца. В анези години обичайно в Германия се консумират годишно 8 милиарда яйца, но се произвеждат само 6,5 милиарда.
За да задоволи нуждите си тя трябва да внася от чужбина, но през войната вносът не е сигурен, така че се налага да се търсят други начини да се задоволят потребностите от яйца.
Какво се случва в тази ситуация разкрива стара международна дописка, публикувана през ноември 1942 г. във в. „Шуменско слово“.
„Годишно в Германия оставатъ 6—8 милиарда литра обезмаслено мляко, което съдържа преди всичко 300 милиона кг белтъчни вещества, които отговарят на 35 милиона свине по 75 кг едната. Тези белтъчини не се използуваха, въпреки че в прехраната съществуваше недостиг на белтъчини“.
И през 1937 г. германският учен Кремерс успява да изолира белтъка от млякото, наречен милай (отъ милх — мляко и ай — яйце), „който в повечето случаи замества яйцето в кухнята и сладкарницата“.
Бидейки с млечен произход, милаят „придава на ястията фин млечен вкус, а бидейки на прах може да се употребява и на грам“ - уточнява старата газета.
Освен това, в публикацията по въпроса се изтъква, че този продукт е много по-евтин от яйцето, а не се разваля и остава пресен завинаги.
„Една средна сладкарница, която изразходва годишно 36 000 яйца, днес заменя 70% от тия яйца с милай и ще спестява годишно 25 000 яйца. Милай, който има толкова разнообразно приложение е един от тия помощни фактори, които ще допринесат за осигуряване прехраната на Германия сега и в бъдеше“ - обобщава статията на финала.
Но очевидно тази жизнерадостна прогноза нещо не се е сбъднала. Днес никой не е чувал за въпросния милай. В Уикипедия се срещат две пояснения за думата „милай“ — като името на виетнамско село, където през 1968 г. американските войници извършват масово убийство на мирни жители, и като името на ансамбъл за цигански песни, основан през 2005 г.
