Вековното дърво се намира в местността Каймаканска чешма в района на Горско стопанство „Малко Търново“, на метри от граничния пункт Малко Търново
Автор: Севдалина Пенева
В най-голямата защитена територия в България – Природен парк „Странджа“, вековните гори представляват 30% от горския масив. Това е много повече от средното за страната.
Част от старите гори е този източен бук на снимките, открит и описан в националния регистър наскоро. Намира се в местността Каймаканска чешма в района на Горско стопанство „Малко Търново“, на метри от граничния пункт Малко Търново. Отличава се от останалите дървета наоколо не само с дебелината си, но и с дървената преграда, която го обикаля.
„Практиката е дърветата, които са обявени за защита да бъдат ограждани. И тази ограда е символична, тя не е за опазване на дървото от животни, а за запазване на близките подстъпи около дървото от отъпкване. Това се прави, за да се запазят естествената среда, почвата, за да може дървото да продължи да се развива.
Защото отрицателният ефект, който се получава в случаи, когато дадено дърво е обявено за защита, то получава известност, започва да се посещава, започва всеки да го прегръща и да ахка колко е хубаво и колко е дебело и тъпче около него и марширува като войник и по този начин се създават условия за съкращаване на живота на дървото“, коментира доц. д-р Дико Патронов, един от ветераните лесовъди в тази част на Странджа.
Източният бук, разказва той, се среща само в Странджа на Европейския континент. Той се съпътства от вечнозелената растителност, която е характерна за тази уникална планина и заради която е създадена защитената територията на Природен парк „Странджа“.
В останалата част на Европа се среща западен бук. Нашият се различава по това, че в основата си има лопатовидни израстъци, иначе жълъдчетата са същите.
„Интересни са жълъдите на бука. Те са ядливи и се търсят много от животните и от човека. Когато се консумират обаче, трябва да се знае, че те съдържат в себе си известни наркотични вещества и при голяма консумация се получава замайване. Но за това трябва да се консумират много плодове“, обяснява Патронов, който има енциклопедични познания за българските гори.
Този бук в момента е най-дебелият в Странджа. Вероятно възрастта му е някъде около 500 години. Най-старото дърво в българската част на планината обаче е големият дъб край Заберново, за който се предполага, че е на над 900 години.
„Ние се стремим в нашата практика да определяме и защитаваме дървета там, където са близко до пешеходни пътеки и туристически маршрути, за да могат хората да ги видят, да се порадват на тяхната мощност. И да ги обгърнат и да поемат енергията, която те са натрупали през стотиците години. Защото натрупаната дървесина това е слънце, вода и хранителни вещества от почвата. Тази енергия се чувства от човек, когато прегърне такова дърво“, казва още лесовъдът.
Преди 20-тина години е била определена държавна линия за съхраняване на вековните дървета. На национално съвещание, проведено в Регионална дирекция по горите в Бургас, е било взето решение, дори и да се води сеч в гората, да се оставят старите дървета, които носят в себе си генетическото богатство на тази планина.
„При едно мое посещение в Дания, която има около 10 процента гори и голяма част от горите им са изкуствени, с много голямо желание искаха да ми покажат един дебел бук, който бил запазен като старо дърво. Отидохме и какво да видим – една изсъхнала коруба, която да им напомня, че в Дания е имало някога стари вековни гори. А нашите вековни дървета са живи. Затова трябва да ги пазим“, категоричен е Дико Патронов.
До момента със заповед на министъра на околната среда и водите на територията на парк „Странджа“ има около 30 защитени дървета, повечето от които на възраст от 150 до 600 години.
