Едно сбиване на партийна сбирка на Сръбската прогресивна партия с местния отбор „Ледена стена” в Ниш за пореден път отключи зле прикриваните антибългарски настроения в западната ни съседка
Автор: Иван Николов
Едно сбиване на партийна сбирка на управляващата Сръбска прогресивна партия с местния отбор „Ледена стена” в Ниш за пореден път отключи зле прикриваните антибългарски настроения в Сърбия и говора на омразата срещу българите.
Според информационния портал „Нишки вести” някогашният заместник на градоначалника и депутат в Скупщината на Сърбия, а сега общински съветник в Нишката скупщина Милош Банджур, е нападнал физически, псувайки на българска майка Марко Симов, иначе отговорен за IT сектора в партията и му е счупил телефона, докато той се е опитвал да снима самото нападение и псувните. Вследствие на побоя, Марко Симов е приет на Нишката неврохирургия за изследване и лечение.
В инцидента бе замесено и името на градоначалничката на Ниш Драгана Сотировска, която Банджур обвинявал, че карала автомобил с български регистрационни номера и че като градоналник на Ниш трябвало да кара кола с нишки табелки!?
Сотировска в изказване пред медиите съобщи, че Банджур и преди инцидента е псувал Симов и нея на българска майка, въпреки че тя по произход „нямала връзка с българското малцинство” и че не било точно, че кара джип с български табелки. Причината за инцидента била, че Банджур й оказвал натиск да назначи негова блиска приятелка за член на Надзорния съвет на аптекарската институция в Ниш.
Въпреки че псуването на българска, шиптарска, циганска и пр. майка не е нищо ново и е част от сръбските фолклорни „специалитети”, тази – по същество партийна разпра, вместо да се решава в партийните органи, излезе в медийното пространство и за пореден път изпрати тревожни послания към българите в Сърбия.
Иначе, г-жа Сотировска не е баш да „няма връзка с българското малцинство”. Освен че е женена за българин, тя беше и председател на комисията за информиране на български език в Националният съвет на българското малцинство. По нейно време в-к „Ново Братство” се превърна в частен вестник на кмета и председател на Националния съвет Владимир Захариев.
В едно друго време, като журналист на РТС, г-жа Сотировска даде сериозен принос за утвърждаването на образа на Захариев като политик и „народен човек”, който после остави разрушителни последствия по време на дългогодишното си управление на Босилеград.
Вероятно заради тези лични и партийни връзки, Националния съвет на българското малцинство излезе със съобщение в което най-общо и със заобиколки осъди националната нетърпимост, но не се осмели да назове нещата с истинските им имена и да осъди говора на омразата срещу българите.
Това е истинското лице на Националния съвет на българите – страхлив, циничен, партиен придатък на управляващата партия който никога не е защитавал честта, достойнството интересите на българското малцинство в Сърбия.
Нека да си припомним, че когато през 2018 г. именно тук, в „Ледена стена”, вандали оскверниха българската паметна костница, в която са погребани над 2000 български войници и офицери, загинали за освобождението на Югославия, Националния съвет на българското малцинство нямаше капка смелост да осъди този вандалски акт.
Нямаше смелост, и когато епископът на Вранска епархия Пахомий разиграваше сценария с „научните конференции”, литийните шествия, ученическите конкурси, канонизацията на „Сурдулишките мъченици” и продължаващата до днешни дни антибългарска кампания, която по същество си е чист говор на омразата срещу българите.
Да не говорим за това, че Националния съвет на българското малцинство (алиас Владимир Захариев и Стефан Стойков) откровено играеше на страната на епископ Пахомий и другите антибългарски говорители по времето, когато българските организации в Босилеград подеха инициативата да се постави паметна плоча на жертвите на Коста Печанац.
Още повече, излязоха с едно гнусно съобщение, в което заклеймиха тогавашния български посланик Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев и ги записаха в „черните страници на историята на Босилеград”!?
Това означава ли, че мародерствата на Коста Печанац срещу беззащитни деца, жени и старци на 15 -16 май 1917 г. и окупацията на Босилеград на 6-7 ноември 1920 г. от страна на СХС трябва да бъдат записани със златни букви?
103-годишното мълчание по тези знакови и трагични дати сега се връща като бумеранг и няма да пощади дори и ония, които отдавна са престанали да се идентифицират като българи. Пламналата антибългарска истерия не пощади дори и най-невзрачните българи или само набедените за такива като Марко Симов и Драгана Сотировска. Отровното семе вече дава своите горчиви плодове и няма да пощади дори и ония, които вече трето поколение са забравили и езика и произхода си.
Съдбата на Захариев и Стойков, независимо от двуличното им унизително отношение и презрение към собствената им идентичност и тази на хората, които представляват, е вече предрешена от загубата на доверието и подкрепата на България. Доверието и подкрепата на Сърбия, както виждаме и от побоя в Ниш, никога няма да ги спечелят. Дори и когато сами се набутват във върховете на управляващата партия.
Прекалено е далече да стигнат там, където са се запътили, и прекалено късно да се завърнат там, откъдето са тръгнали. Нищо, че те вече отдавна са забравили българската майка, която сега псуват и обиждат. Ония – другите, помнят. И няма да спрат само с псувните.
"1. Декември" е денят когато историческата област Трансилвания (бивша австро-унгарска територия) се "обединява" с Румъния.
Това е само последната крачка на "обединението" на "румънските земи" от 1918 г. във Велика Румъния, след бившата руска Бесарабия и бившата австрийска Буковина.
Днес средната част от Бесарабия е основната част на независима държава Молдова, докато Северна Буковина, Северна Бесарабия (територията около гр. Хотин) и Южна Бесарабия (където живеят много българи) е в състав на Украйна (=западната част на укр. област Одеса, до р. Днестър).
Днешна Молдова съдържа и земи, които не са били в състав на Велика Румъния (Приднестровието).
"In urma cu 104 ani, la 1918, la Alba Iulia a avut loc Marea Adunare ce a votat unirea Transilvaniei cu Romania, si a consfintit ceea ce acum numim Romania Mare."
Google превод:
104 years ago, in 1918, in Alba Iulia, the Great Assembly took place that voted for the union of Transylvania with Romania, and consecrated what we now call Greater Romania.
Значи САЩ и другите страни които поздравл. Румъния днес всъщност обиждат Бг., Укр . и Молдова понеже Велика Румъния съдържаше и бг. земя Южна Добруджа.
