Община Каспичан иска да поеме управлението на Националния историко-археологически резерват „Плиска“


Община Каспичан иска да поеме управлението на Националния историко-археологически резерват „Плиска“
02 Февруари 2023, Четвъртък


Мотивите в подкрепа на това искане, са дадени в декларация, приета от общинския съвет

Автор: Дина Харизанова

Община Каспичан настоява да й бъде предоставен за безвъзмездно управление Националния историко-археологически резерват „Плиска“, който е държавна собственост.

Мотивите в подкрепа на това искане, са дадени в декларация, приета от общинския съвет. 

Един от аргументите е, че около 90% от НИАР Плиска се намира на територията на община Каспичан и е част от землището на град Плиска и от създаването на Община Каспичан през 1979 г. досега, от  общинския бюджет са се финансирали дейности в резервата или прилежащата инфраструктура.

При честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, Община Каспичан е вложила средства от общинския бюджет за оформянето на алеи и подхода към музея, като при  изпълнението на дейностите, свързани с честването, са се включили с доброволен труд и много местни жители.

Друг аргумент е, че единствената пътна връзка към НИАР Плиска е общински път, като община  Каспичан ежегодно инвестира средства от общинския бюджет за окосяване, почистване, зимно поддържане и подобряване на безопасността на движението чрез поставяне на хоризонтална и вертикална маркировка.

От 2012 г. Община Каспичан и Сдружение „Авитохол“ организират и финансират основната част от дейностите свързани с провеждането и обезпечаването на исторически фестивал „Дни на предците“, който ежегодно се провежда на територията на НИАР Плиска.

От 2014 г. Община Каспичан организира и финансира, съвместно с Варненска и Великопреславска митрополия масова кръщавка на деца от страната и българската диаспора в чужбина в Голямата базилика на територията на НИАР-Плиска.

През 2015 г. Община Каспичан е единствената българска община, която съвместно с Варненска и Великопреславска митрополия организира международно честване на 1150 г. от покръстването на българите и приемане на християнството като официална религия в България, на което са присъствали над 13 000 граждани.

Организирани са и редица научни конференции, съвместно с ШУ „Еп. Константин Преславски“, във връзка с 1340 г. от създаването на българската държава, 1300 г. от победата на кан Тервел - Спасителят на Европа, над арабите пред Константинопол и няколко, посветени на делото на св. Цар Борис I Покръстител и Светите седмочисленици.

По инициатива на кмета на община Каспичан и тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров през 2015 г. и 2016 г. са осигурени средства от Министерски съвет за консервация, реставрация и проучване на Голямата базилика и други обекти от НИАР Плиска в размер на 1 300 000лв.

Сметоизвозването на територията на НИАР Плиска и Археологическата база към НАИМ към БАН се извършва от Община Каспичан. 

В декларацията се припомня, че на 17 март 1997 г. от Министерство на финансите е издаден Акт за изключителна държавна  собственост на резерват „Плиска“, в който е включена територията на Вътрешен град Плиска, включена в каменната крепостна стена. С този акт стопанисването и управлението на резервата се предоставя на Община Каспичан.

С Акт №1148 за поправка на този документ, стопанисването и управлението на резервата с площ 505,34 дка се предоставя на Министерство на културата.

От каспичанската общинска администрация изразяват несъгласие с изразеното становище, че  предоставянето на НИАР „Плиска“ на Община Каспичан ще доведе до задържане на приходите получени от входни такси от страна на общината. От там изразяват своето убеждение е , че средствата от входните такси в пълния си размер трябва да се инвестират в НИАР Плиска.

По смисъла на чл. 3, ал.1, т. 2 от Закона за културното наследство децентрализацията на управлението и финансирането на дейностите по опазването на културното наследство са основни принципи при реализирането на държавната политика в областта на културата.

Затова от Община Каспичан са категорични, че недвижимите културни ценности, намиращи се в експозицията в НИАР „Плиска“, могат да й бъдат предоставени за стопанисване, заедно със сградата на археологическия музей „Рашо Рашев“.

Във връзка с изказаното твърдение, че е нецелесъобразно предоставянето на Археологическия резерват на община Каспичан, тъй като има имоти и в съседната община Нови пазар, се посочва, че всички имоти са част от един Археологически резерват.

И се дават други примери за подобни решения на министерство на културата - НИАР „ Мадара“ например се намира основно на територията на община Каспичан и само 10% на територията на
община Шумен, но през 2012 г. е предоставен на община Шумен за стопанисване и управление.

Независимо,че община Каспичан е от т. нар. малки общини, по справка на Областния информационен център, за програмния период 2014-2020 г. тя е на трето място от 10-те общини в област Шумен по обща стойност на реализираните проекти.

От каспичанската общинска администрация заявяват намерението си да използват възможностите по различните оперативни програми, за проекти свързани с консервация, реставрация, съхранение и популяризиране на културноисторическото наследство. И настояват да поемат отговорността за развитие, съхранение и популяризиране на паметниците на културно-историческото ни наследство, които се намират на тяхна територия.


В категории: Добри Вести

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
На
27.03.2023 16:12:18
0
0
Браво! Трябва чувство за собственост и отговорност към такъв свещен обект! Да не забравяме делото на Божидар Димитров и завета на Ванга. Но си спомнете, че Б. Димитров искаше ние, българите, с наши, а не с европейски пари да си я възстановим. Сигурна съм, че ако се популяризира идеята и се обявят дарителски средства, хората ще дадат. Аз търсих такава сметка, но не намерих.
Поздрави и успех!
1
Добрич Dobrich
05.02.2023 04:52:46
0
0
Румънски сайт цитирайки български вестник:

Заглавие: "Някой заглушава Джи-Пи-еС въздухоплаване по крайбрежието на Бг."
статия от 13 иануари 2023

https://www.g4media.ro/presa-bulgareasca-cineva-bruiaza-navigatia-gps-pe-coasta-bulgara-a-marii-negre-romania-si-turcia-sunt-si-ele-afectate-masura-vizeaza-oprirea-dronelor-rusesti-in-aceasta-parte-a-marii.html

"Este mult mai probabil să fie implicate sisteme de protecție din Bulgaria, România și Turcia – cele trei țări sunt membre NATO. În acest fel, este împiedicată posibila utilizare a dronelor cu apă și aer de către Rusia în apropierea celor trei țări. Întrucât bruiajul este chiar lângă coastă, iar în Bulgaria acoperă în întregime orașele Dobrici și Varna, acest lucru s-ar putea realiza deja prin „blocaje” terestre.
[...]
Cineva bruiază GPS-ul, nu știm cine – rușii, ucrainenii, americanii."

Превод:
Много по-вероятно е че Бг., РУМЪНИЯ и Турция извършват заглушаването, чрез техните "защитни системи", като и трите страни са членове в НАТО и искали да препятсват на руските дрони.
Щом зглушаването се извършва твърде близо до крайбрежието, като в Бг. покрива напълно гр. ДОБРИЧ и Варна, то може да се прави и чрез земни/сухопътни "блокирания".
[...]
Някой заглушава GPS: не знаем кой: Русия, Украйна, САЩ.

Бележка моя: Гр. Добрич е бил в състав на Велика Румъния, като е разположен в Южна Добруджа. Румъния и в настояще време има териториални претенции към Южна Добруджа. Бих казал че те дори са официални или поне "полу-официални" като в румънските "учебници" по "история" (одобрени от Министерството на Образованието на Рум., тоест: от официално/държавно рум. учреждение) пише че през 1940 г. Бг. откраднала Южна Добруджа от Румъния с помощта на Хитлер и Мусолини, като се възползвала от трудното положение на Румъния (която се беше отказала от френските и британските гаранции за нейните граници).
Така че се задава въпроса: Румъния ли заглушава GPS навигацията в Добрич и Варна (които са разположени близо до бг.-рум. граница и където заглушаването е най-силно)?
Може и да се окаже че украинците извършват заглушаването, понеже Добрич и Варна са най-близките не само до Румъния, а и до Украйна.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки