Тази година Пролетното равноденствие настъпи минути преди полунощ — на 20 март в 23,24 ч. Но ако проследим продължителността на деня в това денонощие, ще видим, че той не е равен на нощта.
Изгревът в София е настъпил в 6,29 ч., а Слънцето е залязло над столицата ни в 18,39 ч., т.е. денят е продължил 12,10 минути. Излиза, че е бил с 10 минути по-дълъг от нощта.
Почти точно 12 часа е бил денят и 12 ч. е продължила нощта на дата преди равноденствието — на 17 март.
И така, защо денят и нощта в деня на Пролетното равноденствие не са равни.
Публикация в gismeteo.ru разяснява, че все пак Слънцето представлява диск, а не точковиден източник на светлина. Затова и изгревът му е този момент, когато горният край на слънчевия диск се появява над хоризонта, а залезът — когато този край се спуска под хоризонта.
Преминаването на слънчевия диск от край до край през линията на хоризонта продължава няколко минути.
Тази картинка се допълва от оптичния ефект на пречупване на слънчевата светлина от атмосферата. Наблюдателят вижда как Слънцето започва да се показва над хоризонта, макар че на практика то е все още ниско под него.
Аналогичното се случва и по време на залеза — Слънцето реално се е скрило, но наблюдателят все още го вижда. Съчетаването на тези два фактора прави деня на равноденствието по-дълъг от нощта.
