Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност
Автор: Десант
Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов от НИМ откри рудници за добив на злато в непосредствена близост до Созопол. В проучванията са участвали: геолога гл. ас. д-р Стефан Велев от СУ “Св. Климент Охридски“, инж. Тотьо Ангелов от фирма Картпроект, консултантите доц. д-р Красимир Ников от НАИМ при БАН и доц. д-р Даниела Стоянова от СУ “Св. Климент Охридски.
Откритието е направено в края на 2022 г. но едва сега след обработка на рудни проби и преосмисляне на резултатите от теренната работа специалистите обявяват официално пред медиите за находката.
Рудниците са локализирани на върховете Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака. Братя Шкорпил обозначават Шарлан баир с името Дракуса кале. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Името „дракус“ е производно на името караконджул – демонично същество.
Шарлан баир
Съществува предание, че на връх Шарлан баир е имало дълбоки пещери, където било скрито „голямо имане“ (съкровище). Тези, които влизали в тях, ги настигало смърт. Зли демони пазели съкровището.
Името на другия връх произлиза от гръцката дума αλεφώ, което означава „разтрошавам“.
Алефо тумба
Най-интересните паметници на връх Шарлан баир са 3 открити рудници (рупи) и малка скална галерия изсечена в скалите от североизточната част на върха.
Старите мини са вкопани в най-високата част на върха във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни част от експлоатирани рудни жили. На различни места около откритите рудници са заснети отвали от рудни късове. В скалите и отделни блокове са документирани следи от разломявания дело на човешка ръка посредством метални инструменти.
Детайл от златна жила в източното подножие на Шарлан баир
Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на Евротест-контрол ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.
По време на обходите на Шарлан баир екипа на проф. Христов локализирани следните структури: основи на сграда от елинистическата епоха; основи на дълга повече от 400 м оградна стена на източния склон;южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон на върха, три каменни могили. Очевидно в посочения район е съществувал важен комплекс свързан с рудодобива.
Основи на антична постройка в подножието на Шарлан баир
Изследваният археологически обект „Шарлан баир“ в геоложко отношение попада в Източносредногорската магматична област. В металогенно отношение за района са характерни множество медни, златни и злато-полиметални находища и рудопроявления.
Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити. В няколко образеца намерени от геолози от предходни години съдържанията на злато са над 0,03 г/т.
Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност. Такива аргументи са:наличието на вторични кварцити, хидротермални скали, генетически свързани със златните проявления; на Шарлан Баир и Алефо тумба са документирани златни рудопроявления;наличие на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили; наличие на шлаков материал; завишени съдържания на елементи, съпътстващи златото.
Отвал край рудните разработки на Шарлан баир
Отдавна известен факт е, че източната част на Балканите, Средногорската металогенна зона, Източните Родопи включително и района на Странджа планина, са наситени с множество медни и полиметални находища, които в течение на хилядолетия са предоставяли на самата повърхност богати и лесни за преработка минерали или дори самородни метали в рудна или разсипна форма.
Според съвременните изследователи Аполония дължи своя възход не толкова на стремежа за завладяване на територии или на търговския нюх на колонистите, колкото на богатите медни руди по склоновете на близката планинска верига Медни рид.
До този есента на 2022 г. липсваха сигурни данни за разработването на златни находища в градската територия на полиса. Тя е обхващала ограничената от Меден рид тясна крайбрежна равнина от нос Атия на север до с. Равадиново и м. Каваците на юг с площ около 80 кв. км.
Както стана ясно от изнесените геологически данни, хипотезата за наличието на рудник за добиване на злато на връх Шарлан баир намира подкрепа и от лабораторните анализи.
Остава открит въпросът в какъв период са функционирали рудниците. Ако елинистичската постройка на връх Шарлан баир е била свързана по някакъв начин с рудника там, то имаме сигурни репери за специфична рударска дейност за III в. пр. Хр. Но са възможни рудни разработки преди и след тази дата.
Ако бъдещите археологически разкопки допълнително подкрепят тезата за наличието на рудници за добив на злато, то това само по себе си би било археологическа сензация и би поднесло нови данни за развитието на икономическия живот на Аполония Понтика.
