Спасителната мярка обаче не била подкрепена - нашенците предпочели западните аромати
Автор: Диана Славчева
Проблемите на розопроизводителите не са от вчера. В това се убеждаваме, разгърнем ли стария вестник „Казанлъшка искра“ опреди 90 години. В онези времена розовата ни индустрия също е преживявала тежък момент. За пласирането на розовото масло се разчитало основно на външните пазари.
Както твърди в дописка в бр. 211 от април 1933 г. авторът К. Георгиев: „Всички други земеделски култури намират приложение малко или много в страната ни, само на розовото масло е обявен бойкот от самите нас, а в същото време всяка година се изразходват ститици милиони лева за покупката на разни есенции, парфюми и много други козметични препарати от чужд произход".
В подкрепа на „розовата индустрия“ в резолюция на Окръжната агрономическа конференция, проведена в Стара Загора, се е поискало монопол за розовото масло и да бъде създаден „национален парфюм“. Целта на това предложение било произведеното от кооперациите розово масло да бъде пласирано отчасти или напълно в нашата страна.
Въпросът се поставил на още няколко специализирани конференции, но спасителната мярка срещнала отпор от страна на мнозина.
„В нас съществува един папагализъм: възприемаме всичко от запад. Каквото и да ни се предложи – то може да бъде и отвратително, но щом е от запад, иде от цивилизования свят, ние безрезервно го приемаме“ – коментира К. Георгиев.
Звучи ви познато, нали – тъжна истина, изречена на глас още от Паисий, припомнена от Добри Войников в „Криворазбраната цивилизация“ и валидна, за съжаление, и днес!
И така, българите от старо време предпочели вносните парфюми пред мускалите с розово масло.
С неприкрито огорчение дописникът на „Казанлъшка искра“ констатира: „Има хора, особено чужденците, жадуват за розова миризма, а ние я презираме“.
Той изтъква, че Държавното опитно поле в Казанлък всяка година се посещава от стотици гости чужденци с надеждата да видят и се полюбуват на аромата на царицата на цветята розата. Те още отдалече, преди да са доближили входа на института, отварят широко ноздри и уста, мислейки, че още оттам ще доловят нещо; когато влязат в лабораториите, те просто се влюбват и ненаситно дишат миризмата, която се разнася от предварително напръсканите подове с розова вода. На нашето общество обаче това не прави впечатление. Имал съм случаи да чуя дами и господа да отричат хубавата приятна миризма на розата“.
Четейки тези редове в старата газета, се сещам как при едно посещение на парфюмерийна фабрика в Ница още на вратата французите ни показаха огромното табло над входа с произхода на суровините за техните маркови парфюми. Най-отгоре, на първо място, бе нашата българска роза!
„Нека цяла България да замирише на розово масло, та когато чужденец пристигне в София, Варна, Русе и други гранични входове, да отиде в Казанлък да търси розите и тяхната миризма, да почувства и разбере, че цяла България представлява Розова долина“, призовава К. Георгиев и призовава държавата да направи всичко възможно да създаде въпросния „национален парфюм“.
Е, нищо такова не се е случило и след близо 100 години проблемите в бранша продължават.
Апропо, в същия брой на в. „Казанлъшка искра“ е публликувана и справка за износа на розово масло в онези години. И докато през 1911 г. сме изнесли 4,442 кг за близо 200 милиона лева, то през 1932 г. експорта е паднал катастрофално на 919 кг, за което сме получили едва 38 млн лв.
Сега България е на 18-то място в света според изнесените количества и на 7-ма позиция по стойност на продукцията.
Според данни, изнесени от експерта по външна търговия Борислав Георгиев сега средногодишно се изнася близо 271 тона розово масло при цена 183 евро на килограм за общо близо 49 милиона евро.
Но той обръща внимание на факта, че считано от 2015 г. насам България вече е станала страна на лавандулата, защото стойността на износа на лавандулово масло е по-голяма от стойността на износа на розовото масло.
